Светият Престол и Главния равинат на Израел изразиха общо виждане за икономическата криза

„Въпреки многото фактори, породили финансовата криза, в нейната основа лежи кризата на моралните ценности, а примата да се притежава затъмнява примата на съществуванието; в тази обстановка, икономическата дейност е сериозно лишена от ценността на истината, практикувана по почтен и прозрачен начин”. Това се чете в съвместното комюнике на Двустранната комисия между Главният равинат в Израел и Светия Престол след заседание проведено от 27 до 29 март. Тази ХІ-та поредна среща бе посветена на „Религиозните перспективи относно финансовата криза и съображенията за справедлив икономически ред”. И двете страни споделят общото виждане за такъв справедлив икономически ред, който „гледа със съзнанието, че всяко богатство на света е дар от Бог на човечеството за общото благо”. Това означава „по-голямо внимание към социално слабите в обществото – бедни, сираци, вдовици, болни и хора с физически недостатъци, но също и чужденците, които в съвременното общество присъстват като имигранти и чужди работници, чиито условия на живот са сигнал за добрия или лошия морал на обществото и за състоянието на солидарността в него”. Преди всичко, „дълга да се гарантира задоволяването на основните човешки нужди, като защитата на живота, дома, здравеопазването, възпитанието и трудовата заетост”. „Страните с развита икономика – се казва в комюникето – имат дълга, особено в епохата на глобализацията, да поемат своите отговорности и задължения към бедните страни”. Също така и да развият концепции за „всеобщото разпределение на земните блага, да се индивидуализира границата на самоограничението и умереността в духа на отговорното служение и етическа система за разпределение на ресурси и приоритети”. Освен ценности, Двустранната комисия има конкретно предложение: „необходимо е – се чете в документа – икономически институти и академии, както и тези за социално-политическо формиране, да включат в своите програми етическото формиране”. Всичко това със съзнанието, че религиозните общности, освен със своята етическа мъдрост, са неделима част от гражданското общество, което заедно със социалната и политическата дейност трябва да гарантира субсидиарността в името на един справедлив икономически ред”.

dg/ rv