Църквата и културата за по-доброто бъдеще на Куба

Църквата в Куба живее нов сезон от своята история, белязан от обновление и диалог с обществените и културни институции. За него пред Радио Ватикана говори отец Йосвани Кардахал Суреда, директор на християнския културен център “Felix Varela” в Хавана. Целите на християнския културен център са да предостави необходимата формация филосовска и богословска на всички вярващи, но и на онези, които желаят да задълбочат своите познания за Църквата и нейната Социална Доктрина.

********
„В настоящия момент в Куба няма ясното съзнание за една християнска „култура”. Въпреки това, в различните културни изяви на острова съществуват християнски черти, като например кубинската музика, която е родена в Църквата и след това се е развила в друга насока. В Куба хора на изкуството и многобройни културни изяви желаят да се представят в църквата и да изразят също християнските ценности в музиката, театъра и литературата. Всички културни изяви се доближават много до Църквата и в този смисъл може да се каже, че кубинската култура притежава една християнска душа. В този контекст християнският културен център има важна роля за Църквата в отношение на света на културата, защото се стреми да събере около себе си всички или почти всички културни изяви и по този начин да доближи света на културата до този на Църквата и обратно. В културния център се стремим да дадем необходимата формация на всички миряни, но и на онези, желаещи да задълбочат своето познание за Църквата. Ето защо центърът, освен културен аспект притежава също и аспект на интелектуално формиране”.

Какво място заема „суеверието” в набожността на кубинската култура?
„Кубинският народ винаги е бил суеверен и суеверието съществува от дълго време. Един от големите кубински мислители, отец Феликс Варела, чиято беатификация е в процес на разглеждане, в едно от своите писма посочва, че едно от трите злини в Куба е суеверието. Другите две за фанатизма и липсата на религия, на Бог. Три злини, които присъстват и в нашата епоха и общество. Днес, след период в който религията не излизаше от Църквата, защото беше забранена, суеверието се е развило още повече чрез примитивните религии, като например така наречената „сантериа”, която е израз на срещата между африканската култура и католицизма. Но тя не помага на човек да израства от етическа и социална гледна точка, защото който живее тези религиозни практики не се нуждае да ходи на църква или да работи за обществото. Това е една реалност, която се живее в частната сфера, за да се разрешат по-бързо духовните проблеми. Проблема със суеверието е също проблем на евангелизацията. Трябва да евангелизираме културата, но също и сферата на народната набожност, към която трябва да се приближим".

svt/ rv