Папата отслужи литургия на Площада на революцията в Хавана: промените в Куба и света са възможни само на базата на истината, любовта и помирението

Повече от 300 хиляди души посрещнаха с аплодисменти Папа Бенедикт ХVІ на литургията, която отслужи днес на Площада на революцията в Хавана, сред които и кубинския президент Раул Кастро. Заедно с Папата съслужиха кубинските епископи и свещеници на олтара изграден пред мемориала на героя на кубинската независимост, Хосе Марти, под 101 метровата кула със звезда на върха и под погледа на Че Гевара, гледащ от плакат на съседните сгради с надпис Hasta la victoeia siempre!”.

Церемонията започна с поздравително слово от архиепископа на Хавана, кардинал Хайме Ортега, а проповедта на Папата бе насочена към търсенето на истината, която е основата и пътя за човешката свобода и права. Въпреки направените стъпки от правителство в областта на религиозната свобода, Папата призова за „укрепване на постигнатото”, като подчерта, че „религиозната свобода подхранва надеждата за по-добро бъдеще”. „Секуларизма и скептицизма” са против търсенето на истината, посочи Бенедикт ХVІ, а разума и вярата са нейни съюзници.

Папа Ратцингер разви своето размишление, базирайки се на евангелския епизод в който Исус се представя пред юдеите като Божи Син и единствения, който може да покаже истината и даде истинската свобода: „ако вие пребъдвате в словото Ми, наистина сте Мои ученици и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни (Йоан, 8: 31 -32). Някои, като Пилат, посочи Бенедикт ХVІ, иронизират възможността да познава истината (Йоан, 18:38), обявявайки неспособността на човека да я достигне или отричайки съществуването на една истина за всички. „Такова отношение, каквото срещаме и в скептицизма и в релативизма – изтъкна папа Ратцингер – вкоравява и изстудява сърцата, дистанцира ги от другите и затваря в себе си”. От друга страна, допълни, „някои неправилно интерпретират търсенето на истината, достигайки до ирационалност и фанатизъм, затваряйки се в „тяхната истина” със стремежа да я наложат на другите”. Но онзи, който постъпва ирационално, заключи Папата, не може да се нарече последовател на Исус:

„В търсенето на истината, вярата и разума са необходими и взаимно се допълват. Бог е създал човека с вродено призвание за истината, затова го е дарил с разум. Не ирационалното, а безпокойството за истината е двигателят на християнската вяра. Всяко човешко същество трябва да търси истината и когато я открие да се опира на нея, дори с риск за саможертва”.

„Истината за човека - допълни Папата - е неотменимо условие за свободата, тъй като съдържа основите на една общоприета етика, която дава ясни и точни определения за живота и смъртта, права и задължения, брака и семейството, обществото, ненарушимото човешко достойнство. Това етическо наследство може да сближи култури, народи и религии, власт и граждани, вярващите в Христос и невярващите в Него”.

Оттук и призива на Папата да се следва Христос, защото „Той е истината за Бога и за човека”, „Той помага на човека в борбата срещу егоизма и амбициите”, само „Христос е истинската мярка за човека”:

„Онзи, който си служи със злото и извършва грях, е роб на греха и никога няма да постигне свободата (Йоан 8:34). Ще бъдем свободни само ако се отречем от злото и от нашите втвърдени и слепи сърца и ще бъдем изпълнени с нов живот”.

Църквата от своя страна проповядва Христос, като „упование на славата” (Кол. 1, 27), увери Папата, но за да извършва тази публично своята мисия тя се нуждае от религиозна свобода. Бенедикт ХVІ изрази задоволство от „направените в Куба стъпки” по този въпрос, но е необходимо да се продължи напред. Затова Папата насърчи кубинските власти „да укрепят постигнатото и продължават по пътя на благородното служение за благото на кубинското общество”:

„Правото на религиозна свобода, както личната така и обществената, е проява на единството на човешката личност, като гражданин и вярващ. Това право узаконява приноса на вярващите в изграждането на обществото”.

Укрепването на това право, добави Папата, помага за съжителството, подхранва надеждата за един по-добър свят и създава условия за мир и хармонично развитие, полагайки базата за правата на бъдещите поколения. Оттук и неговото пожелание „скоро да настъпи момента в който Църквата може да разнесе във възпитателните и академични области благата от своята мисия, поверена и от Господ”:

„Когато Църквата изтъква правото на религиозна свобода, не търси привилегии, а претендира да остане вярна на мандата на своя Божествен Основател, със съзнанието, че там където е Христос, човек е по-хуманен и намира своята пълнота”.

Като пример за тази мисия на Църквата, Папата посочи свещеника Феликс Варела, възпитател и учител, известен в кубинската история като първия учител по мислене на своя народ. „Отец Варела ни показва пътя на истинската социална промяна – посочи Папата: формирането на добродетелни хора за изграждането на достойна и свободна нация, понеже такава промяна зависи от духовния живот на човека”. Оттук и горещия призив на Папата:

„Куба и светът имат нужда от промяна, но тя ще бъде възможна, само ако всеки си постави въпроса за истината и поеме по пътя на любовта, засявайки семената на помирението и братството”.

dg/ rv