Словенци отхвърлиха еднополовите „бракове”. Кардинал Роде: разрушаването на семейството е разруха за нацията

На общонационалния референдум, проведен на 25 март, словенските избиратели казаха своето „не” на еднополовите „бракове”. Словенци гласуваха срещу новия закон за семейството, който предоставяше едни и същи права както на хетеросексуалните семейства, така и на хомосексуалните съжителства. Един от най-спорните въпроси бе „правото” на хомосексуални двойки да осиновяват деца..Близо 54% от избирателите отхвърлиха новата норма, която предвиждаше разширяването на някои права за хомосексуалните двойки, на първо място това за неограниченото осиновяване. Текстът съдържаше и серия мерки засягащи фиктивните съюзи. Законът, гласуван през 2011 г. от предишния парламент на Любляна, бе блокиран от организации и асоциации, събрали необходимите гласове, подкрепени и от Католическата църква (40 000 подписа необходими за организирането на референдум преди законът да влезе в сила). Тези дни, в съвместна декларация, архиепископът на словенската столица, монс. Антон Стрес и православни религиозни лидери и мюсюлмани от страната бяха подписали „задължението за защита на децата и на семейството като една общност от съпруг, съпруга и деца”. Според кардинал Франц Роде, почетен префект на Конгрегацията за Институтите с богупосветен живот и за общностите с апостолски живот, проектозаконът е опит да се промени дефиницията на семейството:

********
„Новият кодекс, който бе приет от предишното ляво правителство, веднага бе оспорван от голяма част от населението: голяма група миряни събраха повече от 40 хиляди подписа, против този закон, който Конституционният съд упълномощи. Защо Църквата е против? На практика, фактическите хомосексуални съюзи бяха приравнени от новия закон към традиционното и класическо семейство: мъж-жена-деца. Това е неприемливо за католическия морал, както и за по-голямата част от населението. Новият закон не признаваше значението за детето, да има един баща и една майка. Това ново разбиране за семейството ще бъде прилагано в училищата, където се формират новите поколения, според мисленето, че семейството би могло да бъде това или онова. На практика се намираме пред разрушаването на семейството, а в последствие и пред разрушаването на нацията. Такава нация не би имала бъдеще. Само 10 държави, между 194 съществуващи, имат законодателство като предлаганото в Словения. Те са малцинство. Католическата църква направи всичко възможно този закон да не бъде приет от словенското законодателство. Искам да подчертая, че според проектозакона, биологичните родители не биха имали повече значение: хомосексуалните двойки биха могли да осиновяват когото искат. Според тази нова концепция за семейството, фактът, че има определен баща, или да не знаеш коя е майка ти или баща ти, няма повече никакво значение.

Кардинал Роде обяснява и контекста в който се проведе референдума:
“Имаме правителство с важно присъствие на католици и вярващи, 78% от населението е католическо и кръстено, с 20-25% религиозна седмична практика. Тя е католическа страна, която обаче вътре в себе си съдържа едно силно анти-клерикално течение, против църквата и против християните. Това е следствие от 50 годишния комунистически режим и това все още се чувства в средствата за социални комуникации, в културата, както и в някои други важни сектори от обществения живот. Въпреки това, повече от половината от словенското население слуша гласа на Църквата. Словения се бори за своята католическа идентичност. Народът е по-скоро приспан и объркан, затова се налага – както в останалата част от света – една нова евангелизация, която да бъде по-дейна, по-силна, по-близо до хората. В момента, благодарение на Бог, нямаме кризи на звания, каквато например има в Австрия, Германия и Франция”.

Кардинал Роде говори и за състоянието на междурелигиозния диалог и неговия принос за бъдещето на страната:
“Имаме много добри връзки с православните в страната, а така също и в Сърбия. С мюсюлманите, които са 2% от общото население, нямаме проблеми. Знам, че техният лидер в Словения се е присъединил към декларацията на архиепископ Стрес, както и енорийският свещеник на православните в Любляна. Католическата църква е отворена, но винаги съхранява своята идентичност.”

jp/ rv