Църквата в Куба

Според преброяването от 2002 г., населението в Социалистическа република Куба се изчислява на малко повече от 11 милиона. Някои проучвания от 2010 г. показват, че днес населението се е увеличило с близо 64.000 души. Католиците в страната са около 7 милиона и представляват 60,19 % от цялото население. Църквата е разделена на 11 църковни области, в които има 304 енории и повече от 2.100 пасторални центрове. За верните католици се грижат 17 епископи, 190 са диоцезалните свещеници и 171 са свещениците монаси. В тяхната работа те са подкрепяни от 71 постоянни дякони, 37 монаси без обети, 619 монахини, 24 членове на светски институти, 2.122 мисионери-миряни и 4.130 катехисти. Семинаристите в нисшите семинарии са 13, а във висшите – 78. В четирите детски градини и първоначални училища, ръководени от църковни центрове, се обучават 153 деца; в 6-те средни и полувисши училища – 560, а в двете полувисши – 400. В социалната област Църквата ръководи две амбулатории, 8 лепрозариума, 8 домове за възрастни и инвалиди, три сиропиталища, 10 възпитателни центрове и други 3 социални центрове.

Архидиоцезът на Сантяго де Куба е основан през 1522, а през 1803 получава ранг на Митрополия. Разположен е на 6.043 кв.км. с 1.050.000 жители от които 255.500 католици (24%). Пастирската структура е съставена от 16 енории и 18 мисионерски станции; 15 светски свещеници; 11 свещеници монаси; 17 монаси (общо); 36 монахини; 2 семинаристи; 4 постоянни дякони. Все още няма възпитателен или благотворителен институт. През последната година бротя наизвършените кръщения е 3.935 кръщения.

Национално светилище на Дева Мария на Милосърдието от Кобре (Virgen de la Caridad)
Историята на най-почитаното място за поклонничество в Куба е тясно свързана със социалните и политическите събития в страната. Всичко започва през 1606 г. когато трима рибари (двама индиос, Хуан е Родриго де Хойос, и един черен негър, Хуан Морено), намират едно дървено изображение на Дева Мария, плуващо по водите на Бахиа де Нипе (северо-източната част на архипелага), с надпис „Аз съм Дева Мария на Милосърдието”. Картината е занесена в медната мина в Ел Кобреи в същата местност остава до 1684, нейното първо светилище. През 1801 г. в Светилището е прочетен „Манифест за освобождение на робите от мините на Ел Кобре”, благодарение и на ангажимента на капелана на светилището, отец Алехандро Есканио, в полза на робите. През 1868 Карлос Мануел де Сеспедес, радетел за освобождаването от робството и независимостта на Куба, посещава на поклонение светилището и се моли за освобождението на Куба пред светата икона.

На 12 юли 1898 в светилището е отслужена една Благодарствена литургия за освобождаването на острова в присъствието на офицери от Освободителната армия. На 10 май 1916, Папа Бенедикт ХV обявява „la Virgen de la Caridad” за покровител на Куба. На 8 септември 1927 г. е открито настоящото Светилище, а на 20 декември 1936, архиепископът на Сантяго де Куба, монс. Валентин Цубицарета, коронясва иконата на Дева Мария като „Майка и Покровител на Куба”. През 1952 светата икона е занесена на поклонничество в целия остров като посланик на вярата и на надеждата. През 1959 Националният Католически Конгрес преминава под закрилата на Дева Мария на Милосърдието от Кобре, чиято икона е поставена по време на Светата Литургия на площада на Революцията. Накрая, на 30 декември 1977 г. Папа Павел VІ отпуска на Светилището от Ел Кобре титлата Малко Светилище. Специален пратеник на Папата по този повод е тогавашният префект на Конгрегацията за епископите, кард. Бернарден Гантен.

jp/ rv