Светият Престол насърчава Ирландската Църква в борбата срещу сексуалните насилия

Епископите и висшите настоятели на институтите за богопосветен живот в Ирландия са призвани към обновени усилия за изкореняване на раната от злоупотребите с малолетни. Това подчертава ватиканският документ публикуван на 20 март в края на апостолическата визита в Ирландия, която обхвана диоцезите, институтите за богопосветен живот и семинариите. Светият Престол подновява своята „покруса”, изразена от Папата в Послание до католиците в Ирландия през 2010 и потвърждава многократно изразената близост „към жертвите от тези греховни и престъпни действия”. Синтезът на резултатите от апостолическата визита бе публикуван във Ватикана и едновременно в Майнут, близо до Дъблин, където се проведе пресконференция на ирландските епископи.

Апостолическата визита поставя на преден план документа, удостоверил „сериозността на пропуските, които в миналото бяха причина за недостъпното разбиране и реакция” от страна на епископите и настоятелите на институтите за богопосветен живот, за „ужасния феномен на злоупотребите над малолетни”. Същевременно, се чете в документа, от началото на деветдесетте години от миналия век „бяха направени решителни крачки напред, които доведоха до едно по-голямо осъзнаване на проблема и до дълбоки промени в начините за неговото разрешаване”. Оттук и препоръката към епископите и главните настоятели да продължават в усилията за „приемствеността и грижата към жертвите на злоупотребите”. Освен това, текстът оповестява, че Светият Престол и ирландските епископи „дадоха началото на съвместен размисъл” за настоящата структура на диоцезите с оглед „да направят диоцезалните структури по-подходящи за съвременната мисия на Църквата в Ирландия”.

Водещите линии за закрилата на малолетните, оповестени през 2008, посочва документът, „се оказаха ефикасно средство за управлението на обвиненията за злоупотреби и увеличаване чувствителността на цялата общност за закрила на малолетните”. Текстът припомня, че по-специално водещите линии предвиждат „по-тясното сътрудничество с гражданските власти при своевременното сигнализиране на обвиненията”, и „постоянното препращане до Конгрегацията за Доктрината на вярата на всичко онова, което е от нейна компетентност”. Освен това се оповестява, че тези линии ще бъдат „осъвременени допълнително” на базата на насоките от Конгрегацията за Доктрината на вярата. Текстът посочва и особената полза от проверката за прилагането на водещите линии, направени от „National Board for Safeguarding Children”. Препоръчва се този процес на проверка „да покрие възможно най-бързо” всички диоцези и институти за богопосветен живот. Документът призовава епископите да „разработят норматива за разглеждането на случаите на свещеници и богопосветени, към които е повдигнато обвинение”, дори и прокуратурата да е „решила да не се процедира”. Същевременно е необходимо да се установят „нормите улесняващи за завръщането към служението на несправедливо обвинените в злоупотреби с малолетни свещеници”.

Визитата в семинариите, продължава документът, помогна в оценката за човешките и духовните усилия на възпитателите и присъствието на „ясни норми за закрила на малолетните”. За подобряване качеството на формацията се препоръчва тя „да бъде вдъхновена от истинската свещеническа идентичност” и да се засили „отговорността на епископите в ръководството на семинариите”. Освен това се препоръчва въвеждането на „последователни критерии за прием в семинариите”, семинаристите да живеят в „пригодени за тях сгради”, и в процеса на тяхното формиране да бъде включена „задълбочена подготовка в дисциплините за закрилата на малолетните”. Що се отнася до институтите за богопосветен живот, документът ги приканва да „подготвят тригодишна програма за задълбочаване на съответната харизма” и да „развият пастирска дейност към страдащите от последствията на злоупотребите”.

Документът се спира на раните, причинени от болезнените събития през последните години „в католическата общност”. Въпреки това, на преден план се открояват знаци на надежда като „широкото участие на свещениците принадлежащи към институтите за богопосветен живот и миряните в изграждането на структури за закрила на малолетните”. Текстът отправя апел за „църковно общение”: между епископите и Папата, между епископите и свещениците и между пастирите и миряните. Накрая се посочват някой пасторални приоритети „водещи към обновлението”, като: възпитание в съдържанието на вярата, оценяване на дейността на миряните, ролята на преподавателите по вероучение, отвореност към приноса на църковните движения и преданост към поучителната власт на Църквата”.

svt/ rv