Кентърбърийският архиепископ Руоън Уилямс: работим за пълното християнско единение

Завърши тридневното официално посещение на Кентърбърийския архиепископ Роуън Уилямс в Италия по повод хиляда годишнината на Камалдолийския орден, основан от св.Ромуалд. Англиканският примас участва на 10 март в икуменическа вечерня, която предстоятелства Папа Бенедикт ХVІ в камалдолийския манастир Свети Григорий, намиращ се на римския хълм Челио. В рамките на честванията се проведе конференция на тема „Монашество и икуменизъм”, на която Кентърбърийския архиепископ изнесе лекция на тема „Монашески добродетели и икуменически надежди”. В началото на визитата арх. Уилямс бе приет на аудиенция във Ватикана от Бенедикт ХVІ. За срещата си с Папата и чувствата предизвикани от посещението си Кентърбърийският епископ говори пред микрофона на Филипа Хитчен от английската програма на Радио Ватикана:

*********
Very much a private conversation, just touching days...
„Това са много вълнуващи дни. Разговорът ни бе от частен характер. Говорихме за обстановката в Близкия Изток и за позицията на Църквата, споделяйки общата тревога от настоящето и несигурността за бъдещето в този район. Говорихме за новата евангелизация и за онова, което ще кажа в изказването на предстоящия Синод във Ватикана. Освен това, и за моето изказване в Женева по темата за човешките права и необходимостта да се свържат християнското богословие и човешките права. Както винаги, това бе много съдържателен разговор.

Участието ви заедно с Бенедикт ХVІ на Вечернята в римската църква св.Григорий Велики е продължение на традицията на вашите предшественици, затова не може да се определи като „историческо”. Все пак, каква е реалната действителност на общението с Католическата църква?
I think the fact that three successors archbishops have been to San Gregorio …
Фактът, че трима Кънтърбърийски архиепископи съхраняват и продължават традиционната визита в св.Григорий, за да отдадат почит на Св.Григорий и на Августин, означава признаването на историческия факт, че оттук започва мисията за християнизирането на Англия. Това означава завръщане към общите корени и общата история за утвърждаването на едно общение, което и днес присъства в нас. Гледайки назад общото минало, дори английските протестанти признават, че началото на християнизирането започва оттук. Така потвърждаваме общия ни произход, което днес много прилича на истинска семейна близост. Затова продължаваме да работим за пълно, сакраментално и видимо единение, което ще се осъществи по волята и във времето определено от Бог.

Главният повод за посещението ви бе честването на хиляда годишнината на Камалдолийския орден, а по време на визитата поставихте акцент на ценностите на монашеството, като една „пътна карта” по икуменическия път. Но някои смятат, че този път е „глуха улица”....
The importance of monasticism both for ecumenism and mission …
Важното значение на монашеството както за икуменизма, така и за мисията се състои във факта, че монашската общност е обединена от Божието Слово. Една общност от хора, които не са свързани по между си поради природна близост или задължения за „трибална” лоялност, а просто са призвани заедно да живеят като една „общност”, които заедно произнасят Псалми и се идентифицират в молитвата към Христос. Това разбиране говори за дълбоките корени на икуменизма и за естеството на мисията, но и за една общност, която същевременно привлича и излъчва нещо. Изказването ми в Монтекасино засяга именно мисионерското измерение на монашеския живот. Това не означава, че всички монаси трябва да бъдат мисионери, а както Беда казва в своята „История”, началото на християнството в Англия има много общо с апостолическия живот на св. Августин и неговите другари, които хората разпознава по тяхната бедност, семплота и гостоприемство”.

dg/ rv






Бан Ки - Муун: постиг