Папата и Кентърбърийският архиепископ на икуменическа вечерня: по примера на св.Григорий Велики католици и англикани с обновени усилия към християнското единение

Тази сутрин папа Бенедикт ХVІ прие на частна аудиенция във Ватикана Кентъбърийският архиепископ и лидер на Англиканската общност, Роуън Уилямс. По-късно заедно участваха във вечерната молитва с монасите в камалдулийския манастир Свети Григорий, намиращ се на римския хълм Челио, за литургичния празник на Свети Григорий Велики. Церемонията се проведе по повод хиляда годишнината на Камалдулския орден, основан от св.Ромуалд. На церемонията Папата и Кентърбърийският архиепископ произнесоха проповеди, а в края запалиха две свещи пред олтаря в параклиса на Св.Григорий Велики в памет на Апостола на английската нация. Параклисът бе открит днес, като място за молитва на анликаните посещаващи Рим. Съвместното литургично честване се помества в рамките на двете предишни икуменически срещи между Папа Йоан Павел ІІ с Кънтърбърийският архиепископ Робърт Рънси през 1989 и с Джорд Кери през 1996.

В проповедта си Папата посочи дълбокото икуменическо значение на церемонията и нарече манастира Св.Григорий „родното място на връзката между християнството в британските земи и Римската църква”:

„Днес - каза Папата - за трети път един Римски епископ се среща с Кентърбърийския епископ в духовния дом на Св.Григорий. И трябва да бъде така, защото именно от този манастир преди малко повече от 1400 години Папа Григорий изпраща Августин с 40 монаси в Англия за християнизирането на англосаксонците. Постоянното присъствие на монаси на това място и за толкова дълго време, е свидетелство за верността към Бог и неговата Църква, които сме радостни да известяваме на целия свят”.

Спирайки се на значението на хиляда годишнината на камалдулския орден (Congregatio Camaldulensis Ordinis Sancti Benedicti), Бенедикт ХVІ подчерта една от неговите основни характеристики: „ежедневно подхранване с Божието Слово и Евхаристията по примера на основателя св.Ромуалд и неговото тройно правило – „уединение, живот в монашеската общност и евангелизация”. Папата посочи и примера на известни камалдули, допринесли за развитието и процъфтяването на камалдулския орден, като св. Пиер Дамяни, Блажена Герардеска, Блажена Джована да Багньо и Паоло Джустиняни. Също така учени и хора на изкуството, като фра Мауро, наричан космограф, историци и духовници, сред които изпъква Папа Григорий ХVІ. „Всички те -посочи Бенедикт ХVІ - разшириха хоризонта на плодотворната камалдулска традиция”.

Бенедикт ХVІ припомни думите на Блажен Йоан Павел ІІ при посещението му в монашеската обител на Камалдоли през 1993: „да избереш Бог означава смирено и търпеливо да култивираш времето на Бог – икуменически и междурелигиозния диалог-изхождайки винаги от автентичната харизма получена от св.Ромуалд и предадена чрез хилядолетната и многообразна традиция”.

Насърчени от посещението и думите на Свети Петровия приемник, каза Бенедикт ХVІ, монасите камалдули продължават този път в търсене на „ново равновесие между отшелничеството и общностия монашески живот; между изискването за пълното отдаване на Бог в уединение и общата молитва, приемайки братята, за да могат да черпят от духовния извор и съдят историческите събития с евангелско съзнание”. По този начин, продължи Папата, вие се стремите към онова съвършено милосърдие (perfecta caritas), което св. Григорий Велики смята като крайния израз на вярата и което намира потвърждение в неговото папско мото: „Аз съм във вас и вие в мене” („Ego Vobis, Vos Mihi”) или синтез на съюза между Бог и неговия народ, израз на непреходната жизненост на вашата харизма”.

„Нека оставения от нас знак на олтара, където Св.Григорий е отслужвал Евхаристията – каза накрая Папата - бъде не само спомен от нашата братска среща, а и стимул за всички вярващи, католици и англикани, посещаващи славните гробове на нашите святи Апостоли и Мъченици, да обновят усилията си за постоянна молитва и действия за единението и за да живеем изцяло според думите на Исус към Небесния Отец: всички да бъдат едно (ut unum sint).

dg/ rv