Родителите във възпитанието и евангелизацията на децата

Една от централните теми, която бе разгледана на теологично-пасторалните конгреси в Рио де Жанейро, Рим и Барселона, бе „Семейство и евангелизация”. В светлината на тази тема бе разгледана тясната връзка между човешкото възпитание и новата евангелизация. Позовавайки се на Съборната конституция Гаудиум ет спес, трябва да се подчертае, че „родителите трябва да бъдат признати за първите и главни възпитатели на децата”. Наистина, всеки нов живот не може да достигне до пълнотата на човешкия живот и своите отговорности, ако не премине през израстването и развитието на цялото същество, което може да стане само преминавайки през конструктивното влияние на възпитанието.

Както стават сътрудници на Бог в създаването на един нов живот, така стават сътрудници на Бог и в пълното реализиране на човешкото същество. Като среда изпълнена с любов, семейството е най-благоприятното място за едно истинско християнско израстване. „Възпитателното право-задължение на родителите се квалифицира като съществено, свързано с препредаването на човешкия живот, като първоначално и първостепенно, в съответствие с възпитателната задача на другите, поради уникалността на връзката любов, която съществува между родители и деца; като незаменимо и ненакърнимо, защото не може да бъде поверено на други, нито от други поето”. Освен тези характеристики, не трябва да се забравя, че най-важният елемент е бащинската и майчината любов, обогатявайки я с ценностите на вниманието, добротата, служенето, великодушието, саможертвата, които са най-ценният плод на любовта. Тази любов става посредника на един витален контакт, който няма равни по възпитателна ефикасност в целия социален контекст. Родителите възпитават преди всичко живеейки и обичайки. Никоя друга педагогическа наука не може да замени тази произтичаща от родителската любов.

Възпитанието вътре в семейството като първата и оригинална форма за въвеждането в живота, има един свой специален характер на глобалност. Едновременно то е помощ за постигането на една истинска лична идентичност; въвеждане в живота на човешкото общество и активно облагодетелстване от благата на културата; формиране в упражняването на професионални задължения в човешкото общество; водач за морална оценка по самостоятелен и коректен начин на моралните ценности и накрая въвеждане в срещата с Бог във вярата.

По силата на тайнството и чрез самия факт, че е една истинска съпружеска общност, християнската двойка свидетелства съюза сключен от Бог с човечеството в Христос. От това свидетелство води началото си евангелизаторската функция на християнското семейство. Вторият Ватикански събор, развивайки съборните линии представи възпитателната мисия на християнското семейство като едно истинско служене, чрез което Евангелието е предавано и разпространявано, така че самият живот на семейството става маршрут на вярата... и училище за следването на Христос. В семейство осъзнаващо този дар, както писа Папа Павел VІ, "всички членове евангелизират и са евангелизирани". ()jp/rv