Семейството и евтаназията

Изправени сме пред една ескалация на евтаназията, в чиято основа стоят серия причини и мотивировки, вдъхновявани от материалистичните концепции за живота. Съвременната култура по свой начин насърчава този тъжен феномен, водещ до банализирането на фундаменталната ценност за човека, която е животът и следователно неговата смърт.

Холандия е първата страна в света, позволила асистираното самоубийство, макар и обвързано от серия условия. Не след дълго законът бе гласуван и от сената в Белгия. Наскоро и в Италия въпросът бе поставен на преден план и коментиран нашироко.

Днес представата за смъртта е различна от тази на предишните поколения. Подготовката за смъртта бе един фундаментален ангажимент за човека, защото смъртта очертава вечния живот. Смъртта бе едно социално събитие, което увличаше общността. Умиращият бе главното действащо лице: помиряваше се с Бог и с хората; оставяше своите последни желания, разделяше се, не беше сам! Не бе изоставян сам в агонията. Бе заобиколен от своите близки, които го утешаваха с грижите и молитвата си, препоръчваха душата му на Бог.

Днес обаче смъртта е станала непристойна. Изправени сме пред една цензура на смъртта, която променя и езика, навлиза в психологията, променя социалните нрави. Смъртта е станала един личен факт, индивидуален, не засяга дори и семейния контекст. Този е другият аспект на феномена на секуларизацията, който потъпква не само чувствата и връзките вътре в семейството, но пренебрегва дори и върховния момент на смъртта, раздялата на умиращия с неговите близки, на които е дал живот и на които е посветил съществуването си.

Изправени сме пред един от най-алармиращите симптоми на културата на смъртта, стигнала вече до дъното на своята нечовечност. Когато отсъства спасителното послание на вярата и на надеждата, тогава отслабва апелът на любовта; навлизат прагматични и утилитарни принципи, насърчаващи логиката за прекратяване на живота, когато е считан за бреме. Пред този подстъп на културата на смъртта е необходимо да се свидетелства евангелието на живота, да чувстваме отговорността за неговото разгласяне, дори с цената да вървим против течението.()
jp/rv