Традиционно семейство

Традиционно семейство

Днес изразът „традиционно семейство”, често пъти е използван в контексти, където се правят опити да се наложат различни форми на съюзи, по-специално хомосексуални. В интерес на истината трябва да се каже, че терминът изразява по-скоро един плеоназъм, защото според твърденията на по-авторитетните антрополози, институцията на семейството, основано върху моногамния и хетеросексуален брак, е потвърдено във всички човешки общества. Разбира се, моделите на организация на семейството представляват едно реално. Но освен това различие, намираме винаги едно стабилно ядро: семейството се свежда винаги до стабилния съюз на един мъж и на една жена, които се обичат и имат намерение да препредават живота. Ето защо терминът „семейство” е еднозначен, неговото приемливо значение е само едно, защото говори за една природна институция, приета на универсално ниво още преди и независимо от християнството. Днес тази институция изглежда е поставена на дискусии: като че ли семейството принадлежи на една отминала парадигма. Изразът „традиционно семейство” трябва да се употребява внимателно, защото допринася за обезценяването на природната институция, която характеризира.

Независимо от различните трансформации, регистрирани през последните години за семейството, както в термините за структурата, така и в тези за функцията му, независимо от провъзгласяната плурализация на семейните форми като характерна и свободна черта в днешното общество, все още е възможно и необходимо да се установява един критерий в състояние да различава традиционното семейство от другите форми на социални сближения. Този критерий би могъл да се формулира по следния начин: семейство има само там, където съществува хетеросексуална двойка или пък връзката родители-деца, които са социално признати, т.е. определени от един публичен религиозен или граждански договор.

В семейството именно започват да се придобиват тези ресурси така важни за обществото: придобиват се толкова по-добре, колкото повече семейството е едно семейство в истинския смисъл на думата, т.е. едно място на взаимност между половете и между поколенията, в които „първостепенното благо” се състои в способността за изграждането на връзки насочени предимно към „целостта на личността”.

Начините, по които конкретно се разглежда това благо са променени, строгостта и автоматизмите на миналото не съществуват повече, но семейството не се е превърнало в обикновена затворена институция. Като семейство, като място на взаимност между половете и между поколенията, то се е превърнало по-скоро в цел за постигане, ден след ден, за доброто на индивидите и на обществото: една задача и едно предизвикателство, както се казва в писмото на Папа Йоан Павел ІІ до семействата. ()


jp/rv