Бащинството и майчинството - дар и дълг -17

Бракът е състояние на живот, в състояние да раздава радост и щастие, но също така да насърчава зрелостта на личността. За да се стигне до това е нужно съпрузите да се ангажират в даването смисъл на живота и значение на техния съюз.

Започването на брачния живот представлява една фундаментална стъпка за личността. От този момент започва едно непрестанно усилие за нагаждане към съпруга, към новата брачна и семейна ситуация, към възпитанието на самите себе си и на децата. От тук и необходимостта двойките и семействата да се подкрепят в придобиването на едно комунитарно измерение, където се научават принципи и ценности и се прилагат посредством непрестанната размяна.

Апостолическото насърчение Familiaris consortio казва: „Основната чадача на семейството е да служи на живота, да реализира в течение на историята първоначалния благослов на Създателя, предавайки в поколенията божествената представа от човек на човек”. Това са два израза, които трябва да бъдат подчертани: родителите са дарители и служители на живота. Животът трябва да се роди в брака като най-подходящото място, в което животът е желан, обичан, приет и в което се реализира процесът на цялостното формиране.

Вторият Ватикански събор твърди: „Поради своя естествен характер, бракът и съпружеската любов са насочени към прокреацията и възпитанието на децата, в които намира своя връх”. Затова Църквата, която „стои на страната на живота” учи, че всеки съпружески акт трябва да остане отворен за препредаването на живота. Децата са „едно общо благо за бъдещето на семейството”. Съществуването на детето е един дар, първият дар на Създателя: „Процесът на зачеването и развитието в майчината утроба, на раждането, служи за създаването на подходящо пространство, за да може новото създание да се прояви като дар. Дар за родителите и за обществото, дар за членовете на семейството. Детето прави от себе си един дар на братята, на сестрите, на родителите, на цялото семейство. Неговият живот става дар за самите дарители на живота”. Този дар или расте и назрява с упражняването на цялостния съпружески живот, или цели да отслаби динамизма на истината вписана в самото дарение. Една от проявите на този егоизъм е виждането на прокреацията не като изискване на съпружеската любов, а като плод и доброволен избор прибавен към любовта.

В катехизиса за човешката любов, Папа Йоан Павел ІІ посочи „езика на тялото”, който в съпружеския съюз означава не само любов, но също така потенциална фертилност. Семейството известява Евангелието на живота посредством възпитанието на децата, отслужва Евангелието на живота с всекидневната молитва и със солидарността. ()
jp/rv