Светият Дух и брачният живот

Важно е да се отбележи, че Светият Дух действа в отношенията на бъдещите съпрузи още от момента, в който те са се срещнали и избрали, за да стигнат до решението да се съберат „в Господа”. Тяхната любов не е чисто човешка. Присъствието на Духа стои в самата дълбочина на тяхната любов като една дейност, която вече действа в тях от времето на обещанието и на започването на брака; дейност, която подтиква годениците към увековечаването на любовта, призовавайки ги да живеят времето, което ги разделя от отслужването на брака като пространство на диалога, на отговорността и на вярата.

Пътят на вяра за годениците се вмества в тази форма на дейност на Духа: ражда се под неговото действие, подхранва се от слушането на словото Божие, който Духът дава неуморно на Църквата и се изпълва в тайнството на брака като „спомен” от големите чудеса извършени от Бог в историята. Анамнезата става във формата на благослов. Както отбелязва Катехизисът на Католическата църква: „Различните литургии са богати на благославящи молитви, които просят от Бога неговата благодат и неговия благослов над новата двойка, особено над съпругата. В това тайнство съпрузите получават Светия Дух като общност на любов между Христос и Църквата. Той е знакът на техния съюз, изворът винаги предлаган на тяхната любов, силата в която ще се обнови тяхната вярност” (ККЦ 1624). Годежният период съдържа тази важна теологична същност: той е време през което бъдещите съпрузи се научават да слушат словото на Бога дарено от Духа на Църквата и се оставят да бъдат пречистени и водени в срещата с Христос, за да бъдат в състояние да отслужат тайнството на брака като изпълнението на едно присъствие на Духа, вече действащ в тях, който ги преобразява вътрешно, правейки ги един за друг живия образ на Божията любов и дар на благодат за Църквата и за света.

Разменяйки си съгласието „в Господа”, двамата кръстени стават част от „да-то” на Сина с Отца и на пасхалния съюз на Христос с Църквата, Понеже връзката на любов мъж-жена става тайнство, дело на Христос и на Църквата, дейността на Духа трябва да бъде поставена вътре в сакраменталния акт на брака. Както обясняват италианските епископи в документа „Единение и общност в домашната църква”:

„Единението дарено от Духа не се добавя отвън, нито остава паралелно на онова съпружеско и семейно единение, което представлява „естествената структура” на мирната връзка мъж-жена и родители-деца; то придобива тази структура вътре в тайната на любов на Христос към неговата Църква като го преобразява вътрешно и го издига до знак и място на нов съюз, свръхестествен, спасителен”. ()
jp/rv