Отговорността на обществото към възрастните

В Божия промисъл изпъкват със своеобразна светлина личното достойнство на възрастния, неговата „харизма” на служене, която изпълнява за израстването на Божия народ. В тази перспектива третата възраст представлява една необходима и неотменима част от пасторалната дейност на Църквата. За това са важни указанията дадени от апостол Павел, посочени в посланието до Тит, гл.2,1-5, както и на цялата история на самата Църква, но също така и с налагането на културата на обществото.

Църквата трябва да избягва отговорността на дадена общност, когато се отнася към възрастния като „към предмет”, като към обикновен „получател” на серия услуги и грижи. Възрастният е и трябва да остане винаги и единствено като един активен и отговорен субект. В този смисъл целта на общността, както цивилна, така и църковна, е да насърчава възрастния човек сред неговите близки, особено сред неговите внуци. Това е необходимост не само към достойнството на възрастния, но също и към достойнството на личността, която е благото на личността, на всички заедно и на всяка една поотделно. Без да се пропуска да се каже, че признаването и насърчаването на възрастния са в по-голямата част предмет от препредаването на вярата, особено днес, когато децата чувстват отсъствието на родителите.

Накрая внимание трябва да се обърне и на отговорността на възрастните по отношение на морала. В действителност в състоянието на възрастните, трябва да се отбележи една сериозна социална несправедливост, дори една от най-тежките, които са дали на цивилното общество, а често пъти и на църковното десетки години на труд, умора и жертви е наистина характеризирано от неблагодарност.

Във връзка с това теологът моралист Лино Чиконе пише” Намираме се в присъствието на един от най-ясно маркираните антихристиянски аспекти на нашето общество и култура. Унижаването, емаргинирането и потъпкването на възрастните е в явен контраст с едно от най-фундаменталните изисквания на Царството Божие, което още в Древния завет желае тази категория да бъде приемана, защитавана и закриляна”.

Всичко това става, когато семейството не е повече естественото място на възрастния, поне що се отнася до връзките и отношенията със собствените близки. ()

jp/ rv