Възрастните хора в настоящото европейско семейство

Днес с основание може да се твърди, че модерната научно-техническа структура улеснява твърде много в областта на науката, функцията на възрастния човек. И въпреки това не е изчерпана неговата задача да поучава: в известен смисъл тя е още по-наложителна в едно семейство, чието техническо развитие рискува да го компрометира в неговите най-автентични човешки ценности.

В този смисъл се изказа и Папа Йоан Павел ІІ при посещението си в Мюнхен на 19 ноември 1980 г. "Старостта, каза тогава Папа Войтила, притежава опита от това, което е научено и преживяно, на това, което е извършено и достигнато, на това, което е изстрадано и понесено. Като финала на една голяма симфония, отново се завръщат доминиращите теми на живота в един силен звуков синтез. И този заключителен отзвук предава мъдрост. Мъдростта предава отдалечаване, но не от света; позволява на човвека да се издигне над нещата, без да ги пренебрегва; дава ни да виждаме света с очите и със сърцето на Бог".Днес възрастният има възможността да е изразява в тази своя идентичност и лично достойнство, да се включва в социалния и семейния живот; обществото трябва да помага на човешката личност да расте, предлагайки му необходимите средства. Ако възрастният има права, които да отстроява и задлжения да изпълнява по отношение на обществото, обществото също носи отговорност по отношение на възрастния човек.

Отговорността на семейството днес се обобщава във фактическото признаване, че възрастният също така трябва да става все повече една личност. Това означава от негативна страна да се води борба срещу различните форми на емаргинация, на която възрастният се самопоставя, а още повече е поставян от другите; от положителна: да се подчертаят качествата на възрастния, давайки му възможност за достъп до неговите права и изпълнение на неговите задължения.

Все още е актуален, същевременно тревожен и стимуларащ документът на епископите от Съединените щати от 6 май 1976 г. с многозначителното заглавие: "Обществото и възрастните: към едно помирение". Този документ е валиден и за Европа, задоволена и объзсърчена, пренебрегваща възрастните или пък като ги осъжда на евтаназията. Централната глава на документа озаглавена "Правата на човека и третата възраст" показва, че възрастните са лишавани от много човешки права. За задълженията на модерното семейно общество към лъзрастните, Папа Йоан Павел ІІ каза: "Нужно е да се възвърне представата за семейството като общност, където в светлината на евангелското послание, неговите членове независимо от възрастта, живеят заедно в респект с правата на всички: от жената, до детето, до възрастния. Необходимо е да се възвърне представата за семейството като училище на по-пълна и по-богата хуманност. В общуването между отделните членове, в споделянето на радостите и на страданията".

От друга страна в Хартата за Правата на семейството е записано: "Възрастните имат правото да намерят в собственото семейство, или когато това не е възможно, в среди позволяващи им да прекарват спокойно старостта си, като насрчава онези дейности, съответстващи на тяхната възраст и даващи им възможност да участват в социалния живот".

jp/rv