Духовни упражнения във Ватикана. Кардинал Пазиня: да преосмислим стойността на църковното общение

Продължават духовните упражнения във Ватикана в присъствието на Папата и членовете на Римската курия на тема „Общението с Бог”. Лекциите се водят от кардинал Лорен Монсенгуо Пазиня, архиепископ на Киншасa, а предложената от него тема за третия ден бе „Прекъсване на общението с Бог и по-специално в лоното на Църквата”. Подтемите на сутрешното размишление бяха „любовта на света” и „антихриста или липсата на вяра в Исус Христос”. След обед, проповедника спря вниманието си над „Греха на свещеника”. Размишленията са вдъхновени от първото Послание на Свети Йоан Апостол. Пред Радио Ватикана кард. Пазиня пояснява избора на посланието, като водещ текст за тазгодишните размишления.

********
„При прочита на посланията на Свети Йоан Апостол забелязах, че той отдава особено внимание на общението в Църквата, било то за общението на вярващите с Апостолите, било то за общението на вярващите с Бог и на Апостолите с Бог. Поради това си помислих, че това е интересна и винаги актуална тема, защото в нея се говори за всички проблеми на първата християнска общност с които и ние днес може да се сблъскаме. Позовавам се на прекъсването на общението поради липсата на вяра, прекъсването на общението поради липсата на любов, прекъсване на вярата, защото не се следва учението на Апостолите. И виждайки как Йоан се отнася към тази тема още в самото начало на посланието и по какъв величествен начин говори за нея – „…което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота…, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас” – разбираме какво значение отдава Апостола на този аспект от християнския живот. Още от самото начало на Църквата е имало хора, които не са вярвали, че Исус е Месията, не са вярвали, че Исус се е въплътил. В началото на посланието виждаме, че Йоан се обръща към онези, които не вярват в Исус, като казва: „Бяха сред нас, но излязоха” (срв. 1Йоан 2,19). Също и днес има такива общности, които бяха с нас, но излязоха: всички онези малки общности, които наричаме „църкви на пробуждането” или фундаменталисти и т.н…. Цялата тази действителност е засегната в посланието на Свети Йоан Апостол, който накрая говори за вярата в Исус Христос, за общението с Бог и същевременно посочва критериите за него. Ето защо и днес е много важно отново да се спрем на тези неща”.

По какъв начин посланието на Свети Йоан се вплита с темата за Великите пости?
„Великите пости, са един вид оттегляне в пустинята заедно с Исус, за да бъдем по-близо до Бог. Там където Господ победи сатаната, също и ние трябва да победим. Там където Израил бе победен от сатаната, също ние трябва да избягваме да бъдем победени от него. Това е причината за Великите пости: те ни помагат да живеем по-интензивно общението с Бог. Поради тази причина, това общение е центъра на Великите пости, както казва посланието на Свети Йоан: „вие победихте благодарение на помазанието в Духа, благодарение на Словото Божие, което получихте в кръщението”.

В тазгодишното послание за Великите пости Бенедикт ХVІ настоява много над конкретното милосърдие. Как отеква у вас този призив?
„Апелът на Папата е много реалистичен: когато си в Африка и си свидетел на бедността, мизерията и войните, не може да се мисли за нищо друго. Затова се вслушахме в посланието на Папата, защото отговаря напълно на нашата действителност”.

svt/ rv