Монс. Музарò: Куба е в трепетно очакване на Папата

„Постоянството в любовта и загрижеността, показани от римските Папи към кубинския народ е свързващия елемент между посещението на Папа Йоан Павел II в Куба и предстоящата визита на Бенедикт XVI в страната”. Това подчерта в интервю за агенция Sir, апостолическият нунций монс. Бруно Музарò. Папата ще пристигне в Сантяго де Куба на 26 март и ще остане на острова до 28 март. „Очакванията – посочва нунцият- са големи, всеки би искал да отправи въпрос или молба към Папата, или просто да бъде с него дори за миг. Програмата на посещението е много натоварена, за два дни трябва да се съгласуват поклонничеството на Папата в Светилището на Кобре (на около хиляда километра от столицата) по повод 400 години от откриването на иконата на Дева Мария и да се направи един много значим жест с посещението в Хавана, където Светият Отец ще отслужи тържествена Света литургия на площада на Революцията. Папата, подобно на всички апостолически визити ще посети Църквата-поклонничка в Куба, за да утвърди своите кубински братя и сестри във вярата. Църквата от дълго време се подготвя за това голямо събитие, за което всички католици се надяваха и се молеха усилено. Апостолическата визита на Папа Йоан Павел II през януари 1998 г., припомня монс. Музарò, „остави траен белег. Приятно е да се чуят радостните спомени на хората, присъствали на някоя от литургиите, отслужени от Папата в различни градове на Куба, или имали привилегията да са близо до него, или дори да го поздравят. Всички помним пророческите думи на Йоан Павел II: „Нека Куба се отвори към света и светът към Куба!. Именно от този призив, отправен пред хиляди кубинци, присъстващи на живо и пред милиони зрители пред телевизионните екрани, произтичат, до голяма степен, промените, характеризиращи живота на нацията в настоящия момент, като се започне от диалога между Църквата и правителството”.Нунцият посочва също реформите в „икономическата област”, които са най-явни и медийно отразени”, „но най-важните промени – добавя той - са тези за които никой не говори и които се осъществяват в сърцата и разума на хората, приели посланието на Йоан Павел II. Това в своята същност e надеждата за бъдещето на острова, радостта, че са обичани и зачитани и готовността да поемат по пътя на помирението и усърдната работа за общото благо”.

bp/ rv