Папата въведе католиците във Великия пост: покаяние и смирение за да доловим близостта
на Бог
„Припомни си, че си пръст и в пръст ще се върнеш”. Тези думи от първа Мойсеева книга
Битие (Бит. 3:19) Папата припомни в деня на покаяние и молитва, Пепеляна сряда, с
който започва 40 дневния път към Пасхата на Възкресението. Церемонията се състоя в
римската базилика св.Сабина на Авентинския хълм, а Папата по традиция извърши ритуала
посипване главите с пепел.
В словото си Папата обясни дълбокия литургичен
смисъл на земята, „елемент от природата, който в литургията се превръща в свещен символ,
много важен за този ден с който започва великопостния период”. „Земята е един от ония
материални знаци, които полагат вселената в литургията” посочи Папата. Въпреки че
не влиза в сакраменталните знаци, като водата, хляба, виното и олиото, „земята винаги
се свързва с молитвата и освещаването на християнския народ”.
Бенедикт ХVІ
се спря на „негативната промяна” на земята, след първородния грях, когато Бог проклина
змията и наказва Адам и Ева: „Проклета да е земята поради тебе” (Бит. 3:17). Така,
след първородния грях, земята от която Бог е създал човека се превръща в „знак за
безпощадна смъртна съдба”. Но това проклятие има „целебна функция”, каза Папата цитирайки
св. Йоан Златоуст, тъй като намерението на Бог е винаги добронамерено и по-дълбоко
от самото проклятие, което плод на греха. Затова в наказанието на човека и проклятието
на земята преобладава доброжеланието на Бог:
„Когато Бог казва на човека:
„ти си пръст и в пръст ще се върнеш”, заедно с справедливото наказание иска да извести
пътя на спасението, който преминава чрез земята, чрез тази „пепел” и „плът”, която
ще бъде приета от Словото”.
Именно в тази спасителна перспектива литургията
на Пепеляна сряда използва ритуала с посипване главите с пепел:
„Като призив
към покаяние, смирение и съзнание за собствената смъртност, но не за да ни доведе
до отчаяние, а за да съзрем в нашата смъртност немислимата близост на Бог, който след
смъртта проправя пътя към възкресението, към отново намерения рай”.