Вярата в ежедневието: Еднаква ли е любовта към Бог и между хората

Какво е любовта и еднаква ли е към всички? Любовта към Бог и към хората предизвиква у нас същите чувства, но въпреки това съществуват и някои разлики. Древните гърци използват три различни думи, за да обозначат по-добре разликата между любовта към Бог и тази към хората.

С думата "ерос" (èros) те означавали страстната любов. Чувството да бъдем привлечени от другия. Гърците си представяли Ерос като момченце, което хвърля любовните си стрели. Достигнатият от стрелите му се влюбвал, пожелавал другия на всяка цена и желаел да стане едно с него.

"Филиа" (philia) е думата за приятелската любов. Това е любовта на приятеля , който се радва да бъде такъв. Винаги е край рамото му. Гърците винаги са възпявали тази любов. Приятелската любов за тях е висше благо.

И накрая е "агапе" (agapè). Това е любовта към Бог или чистата любов към хората. Това е свободно изливащия се извор на любовта. Човешката любов винаги и свързана с удовлетворение и разочарование. Било поради удовлетворението или поради разочарованието, но винаги сме отпратени до извора на една любов която е по-дълбока от способността ни да обичаме или да бъдем обичани. Изведнъж осъзнаваме, че не само обичаме или сме обичани , но същевременно ние самите сме любов. В нас съществува един извор на любов . Любовта тече по цялото ни тяло. Устремява се към хората, към творението, към растенията и животните, към всичко, което ни заобикаля. Не се налага да се насилваме да обичаме. Любовта просто е у нас. За тази любов се отнася написаното в първото послание на Йоан “Бог е любов; и който пребъдва в любовта , пребъдва в Бог, и Бог пребъдва в него” (1Йоан 4:16). Това е божествена любов, но тя не се устремява само към Бог, но и към човека.

Въпреки че ерос, филия и агапе са различни, те вървят ръка за ръка. Агапе се подхранва от ерос и филия. Страстната любов и приятелската любов винаги се нуждаят от божествения извор на неизчерпаемата любов, която се влива у нас от Бог.

Любовта към Бог и тази към хората не са в противоречие. Не съм поставен пред избора дали да обичам Бог или хората, а по-скоро обичам Бог единствено, когато обичам другите. И обратното: ако действително обичам другия, тогава в дълбините на тази любов изпитвам също и любов към Бог, който единствен и завинаги е способен да изпълни и най-дълбокото ми желание за любов. Това е едно изживяване, което придава нов блясък на ежедневието.

По Анселм Грюн, Бистра Пищийска