Бенедикт ХVІ: Църквата не съществува сама за себе си, тя е „прозорец” за Божията светлина

В деня в който Църквата чества празника Престол на Свети Петър Апостол, Папа Бенедикт ХVІ отслужи благодарствена литургия заедно с новите 22 -ма кардинали, които въздигна в сан на вчерашната Консистория във Ватикана. На олтара над гроба на Свети Петър, когото Исус призова да бъде „камъка” на Църквата, Бенедикт ХVІ припомни на новите кардинали, че те първи трябва да дадат свидетелство за вярност и милосърдие към една Църква, чиито основи датират повече от две хиляди години.

Проповедта на Папата бе вдъхновена от архитектурата на олтара на Свети Петровия Престол, създадена от гения на Бернини. Самата структура изобразява „естеството на Църквата и учението на Свети Петър”, посочи Папата. Първият елемент на който се спря Папа Ратцингер бе прозорецът с образа на гълъба на Светия Дух, „показващ Бог, като източник на светлина”.

„Самата Църква е като един прозорец, място чрез което Бог се среща с нашия свят. Църквата не съществува сама за себе си, тя не е крайната точка, а трябва да препраща отвъд себе си, към Другия над нас. Църквата изразява сама себе си в тази мярка, в която е прозрачна за Другия от когото произлиза и която я води”.

Четирите статуи около бронзовия трон са другия елемент върху който обърна внимание Папата. Двамата църковни учители Свети Йоан Златоуст и Свети Атанасий на Източната църква, заедно със свети Амброзий и Свети Августин на Западната, които представляват „традициите и изразното богатство на истинската вяра на единната Църква:

„Този елемент от олтара ни казва, че любовта се опира на вярата. Всичко в Църквата се опира на вярата: Тайнствата, Литургията, евангелизацията, милосърдието. Дори и правото, авторитета на Църквата почива върху вярата. Църквата не може да се саморегулира, не налага на себе си своя ред, а го получава от Божието Слово, което долавя във вярата и се стреми да разбере и оживотвори”.

Престолът на Свети Петър навежда на един прочут израз на Свети Игнатий Антиохийски, който в „Посланието си до римляни” нарича Римската църква „онази, която ръководи в милосърдието”, продължи Папата посочвайки още един елемент за размисъл. Милосърдието, разбирано като любов, поясни папата-богослов, тъй като „ръководството във вярата е неразривно свързано с ръководството в любовта”, но и разбирано като Евхаристия, която е определена като „Тайнството на Христовото любов ”:

„Затова, „ръководенето в милосърдието” означава да привличаш хората в една евхаристична прегръдка – прегръдката на Христос – която преминава отвъд всяка бариера и създава общение между различията. Ето защо, Свети Петровото служение е примат на любовта в евхаристичен смисъл; насърчение за универсално общение в Христовата църква”.

Последният елемент предложен за размисъл, бе „стълбите към олтара”, който изразява „взаимодействието между вяра и любов”, като първата ориентира втората:

„Егоистичната вяра не е истинска. Онзи, който вярва в Исус Христос и влиза в динамизма на любовта, извираща от Евхаристията, открива истинската радост и започва да живее според логиката на даряването”.

Преди да измоли молитвата Ангел Господен от прозореца на работния си кабинет, гледащ към площад Свети Петър, Папата припомни каква е задачата на Римския папа и Свети Петров приемник, споделена от кардиналите:

„Тази специална задача произлиза от Римската общност и от нейния Епископ, поради факта, че в този град са пролели кръвта си Апостолите Петър и Павел, както и многобройни други мъченици за вярата. Така се връщаме към свидетелството на вярата, чрез кръвта и милосърдието. Затова, Престола на Свети Петър е знак за властта на Христос, основана на вярата и любовта”.

dg/ rv