Папата и обновената кардиналска колегия гласуваха канонизациите на седем нови Светци

За Папата и за обновената Кардиналска колегия днешната Консистория даде възможност да се одобрят каузите за няколко канонизации. Става въпрос за трима мъже, сред които двама мъченици и четири жени, две от които мирянки. Седем различни истории, които показват пътя към светостта.

Първата от историите се развива далеч във времето и се отнася за Текавита или "онази, която поставя нещата в ред": това означа индианското име на Катерина. Много скоро тя ще бъде първата червенокожа светица от Америка. От племето Ирокези по баща, а по майка християнка от племето Алгонкина, Катерина е родена в средата на седемнадесети век в днешна Албани. Оцелява след епидемия от едра шарка, която обаче я обезобразява и това я осъжда да бъде отхвърлена от своите хора. Чичото, който я взема при себе си, не толерира нейното обръщане в християнството, в което тя намира убежище сред големите студове на Канада и се потапя в живота на дълбока молитва. Болестта е отслабила здравето и Катерина угасва едва 24 годишна, като от лицето и изчезват следите от едрата шарка.

Осем години по-рано на противоположната страна на географската картата, на остров Гуам в Тихия океан, филипинецът, Педро Калунсгод, умира като мъченик едва 17 годишен. Момчето е катехист, в групата на испанските мисионери йезуити, които евангелизират областта и са посрещнати много благоприятно от местното население. Техният успех пробужда предателска завист, която избухва трагично един ден, когато Педро и отец Диего предизвикват гнева на главата на селото, бивш приятел на мисионерите, след като кръщават дъщеря му. И двамата умират от нанесения им побой, а труповете им са хвърлени в океана.

Следващите двама светци са родени през 1838 г. На 23 януари в Германия на бял свят идва Барбара Коуп. Дъщеря на бедни селяни, които емигрират в САЩ, когато тя е две годишна. Още като девойка започва работа в завод и докато семейството и има нужда от нея поставя настрана своето съкровено желание: до се посвети на Бог. Успява да го постигне на 24 години, влизайки сред сестрите отТретия францискански ред в Сиракуза, като приема името Майка Мариана. Интелигентността и щедростта я отвеждат до върховете на ордена, когато до епископа на Хонолулу стига молба от известната колония на прокажени в Молокай: необходими са медицински сестри за болните. Сред болните вече е отец Дамиано де Веустер, но има спешна нужда от нови сили. Майка Мариана заминава потапяйки се за едно с другите сестри в ужасната реалност и поема юздите, когато отец Дамяно умира от проказа през 1889. Тя устоява и работи, с позната си щедрост, в продължение на 30 години. Лекува болните, учи ги, и до последния си дъх, през 1918 на 80-годишна възраст, им повтаря, че проказата по никакъв начин не означава, че им липсва достойнство.

В края на ноември 1838 г. във Франция е роден Жак Бертио. Става свещеник, йезуит и заминава мисионер в Мадагаскар. При избухването през 1894 г., на втората война на мадагаскарците срещу Франция той е в Андраинариво. Пленен e от бунтовниците докато придружава християни, евакуирани от селата и няколко пъти е насилван да се отрече от вярата си. Отец Бертио отказва и плаща с живота си. Тялото му е хвърлено в реката Мананара.

Джовани Пиамарта от Бреша , съвременник на Майка Марианна и отец Бертио, се ражда през 1841 г. Става свещеник след трудно детство, прекарано ви несигурното икономическо състояние на семейството. Неговото име се свързва с основаването на института Артиджанели, създаден, за да помага на младежите, идващи да търсят работа в Бреша. Свещеникът не спира до тук, a създава също Благочестивото свещеническо общество в което влизат свещеници, духовници и братя и Конгрегацията на бедните слугини на Светото семейство от Назарет.

Също през четиридесетте години на 19 век, но в Барселона се ражда Кармен Салес Барангуерас. Тя расте в годините в които се увеличава набожността към Богородица, непосредствено преди обявяването на догмата на Непорочното Зачатие от Папа Пио IX през 1854. Преподаването е нейна страст, а също призвание. Приема дрехата на богопосветена от Третия ред на Доминиканките на Благовещението, а по-късно тя самата основава Конгрегацията на мисионерките на Непорочното Зачатие на преподаването (Concezioniste missionarie dell'insegnamento). Умира в Мадрид през 1911 г., като оставя 166 монахини в новото общество и желанието си да бъдат изпратени по света; днес те са представени на почти всички континенти.

Последна е историята на Анна Шафер, бъдеща светица мирянка. Родена е в Бавария, трета от осемте деца на скромен дърводелец, който сам се грижи за всички. Ограниченията не са спирачка за Анна, която мечтае да стане монахиня и мисионерка. Така идва 14 февруари, 1901. Анна е на 19 години и работи в пералня. При трудова злополука, понася тежки изгаряния на краката, които я превръщат в инвалид. Тя обаче не се предава, дори се бунтува срещу това страдание без надежда, но болезнено осъзнава, че това, което Христос иска от нея е да бъде "мисионерка" от болничното си ложе, докато здравето и постепенно се влошава. Съветва и насърчава хората, които идват да помолят за помощ и подкрепа, и тя която е сама безсилна става сила за здравите. През септември 1925 г., при падане от леглото, загубва гласа си. Угасва с шепот на устните си: "Исусе, аз живея в теб”.

bp/ rv