83 години от Латеранските споразумения: пример за избягване на релативистичните и индивидуалистични отклонения между Църква и Държава

На 11 февруари се навършиха 83 години от подписването на Латеранските споразумения, законодателния инструмент между Италия и Католическата църква с която се дава началато на държавата-град Ватикана и се слага край на започналия помирителния път между тях след обединяването на италианската държава.

Подписалите Латеранските споразумения са кардинал Пиетро Гаспари от страна на Светия Престол и Бенито Мусолини от страна на италианското правителство. Споразуменията поставят ясното разграничение между компетенциите и естеството на гражданската и църковната власт.

„Латеранските споразумения – отбелязва ватиканския „Осерваторе Романо - отразяват развитието на една идея, станала още по-ясна с учредяването на републиканската конституция през 1948г., „базирана на разграничението между политическата и релиигозната власт, като антидот на абсолютираната политика или на идеологическия или религиозен фундаментализъм”.

Латеранските споразумения включват три отделни документа: Трактат, който признава независимостта и суверенността на Светия Престол и определя Ватиканския град-държава като Връховен субект на международното обществено право, учреден за да гарантира на Светия Престол, в качеството му на върховна институция на Католическата църква, „абсолютна и видима независимост и да гарантира неоспоримия суверенитет в международната област”. Вторият документ е Конкордат, който регулира въпросите за дейността на Църквата в рамките на Италия и по-точно пълната религиозна свобода, дейността на католическите институции, признаването на религиозния брак и преподаването на религия в училищата. И накрая Финансова конвенция, която ангажира Италия да възстанови нанесените щети по време на окупацията на Рим през 1870г.

През 1984г. Конкордатът е преразгледан, за да се премахне клаузата засягаща религията в държавата и Католическата църква. Договорът е вдъхновен от принципа за двойна независимост: държавата и Католическата църква са независими и суверенни, всяка във своята област. В текстът се подчертава, че промяната има предвид „процеса на политическа и социална трансформация в Италия през последните десетилетия и развитието в Църквата след Втория Ватикански събор”, както и е съобразена с „принципите в Конституцията, от италианска страна, и декларациите от Втория Ватикански събор относно религиозната свобода отношенията между Църквата и политическата общност, както и новото кодифициране на каноничното право”.

„Резултатите от приятелството между Италия и Светия Престол и днес служат, за да се избегнат релативистичните и индивидуалистични отклонения, които в други държави пораждат поражения, които предизвикват сериозен размисъл”, завършва ватиканския официоз.

dg/ rv