Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: нека поверим нашите страдания на Бог, дори
когато изглежда отсъстващ
„В трудните и болезнени житейски ситуации, когато сякаш Бог не ни чува, както Христос,
не трябва да се страхуваме да Му поверим цялата тежест в нашето сърце”. Това са думи
на Бенедикт ХVІ от днешната генерална аудиенция, която посвети на земния живот на
Исус с което продължи катехистичния цикъл за молитвата.
Преминавайки последните
мигове от земния живот на Исус върху кръста, Папата фокусира вниманието върху тъмнината
и вика на Исус:”Боже мой, Боже мой, защо ме изостави”. Този момент, посочи Папата,
е описан от евангелистите Марко и Матей, както на гръцки, така и на смесица от еврейски
и арамайски, за да предаде не само съдържанието, а дори и звученето на молитвата на
Исус, изправен пред падащия над всичко мрак. Със своята молитва Той показва не само
тежестта на страданието и смъртта, а и пълната увереност за близостта на Небесния
Отец. В момента на мъката, молитвата се превръща във вик – подчерта Светия Отец -
така става и в нашата връзка с Господа:
„В трудните и болезнени житейски
ситуации, когато сякаш Бог не ни чува, както Христос, не трябва да се страхуваме да
Му поверим цялата тежест в нашето сърце, не трябва да се страхуваме да изплачем пред
Него нашето страдание”.
Но молитвата на Исус не е вопъла на онзи, който
посреща отчаянието пред смъртта, нито на изоставания, поясни Папата. В този момент
Исус олицетворява целия Псалм 22 на страдащия израелски народ:
„По този
начин взима върху Си не само тежестта на своя народ, а и на всички страдащи от злото
хора, като го поднася на Бог с увереността, че неговата молба ще бъде изпълнена с
възкресението. Вопълът на крайната болка е същевременно увереността в божествения
отговор и сигурността в спасението – не само за самия Исус, а за всички”.
В
молитвата на Исус, поясни Бенедикт ХVІ, се съдържат „крайната вяра и пълна отдаденост
в ръцете на Бог, дори когато изглежда че Го няма и мълчи, следвайки своя неразбираем
за нас промисъл”. Страданието на Исус е „в общение с нас и за нас, което произлиза
от любовта, съдържаща в себе си спасението, победата на любовта”.
„И ние,
винаги и отново се изправяме пред днешното страдание от мълчанието на Бог, което изразяваме
толкова много в нашите молитви, но също и пред днешното Възкресение на отговора на
Бог, който взима върху Си нашите страдания, за да ги сподели с нас и ни даде пълната
увереност, че ще бъдат победени”.
Чрез молитвата, обобщи Папата, „поднасяме
на Бог нашия ежедневен кръст с увереността, че Той присъства и ни чува”:
„Викът
на Исус ни напомня, как чрез молитвата трябва да преодолеем бариерите на нашия „аз”
и нашите проблеми и се открием за страданията на другите. Молитвата на умиращия на
кръста Исус ни поучава да се молим с любов за нашите братя и сестри, които чувстват
тежестта на ежедневния живот, изживяват трудни моменти, страдат, не чуват утешителни
думи, за да почувстват любовта на Бога, който никога няма да ни изостави”.