София: Богословския факултет отбеляза празника на църковните учители Василий Велики,
Григорий Богослов и Йоан Златоуст
С тържествена архиерейска Света литургия на 30 януари, Богословският факултет в София
отбеляза празника на великите християнски богослови: Свети Василий Велики, Свети Григорий
Богослов и Св. Йоан Златоуст. С репортаж от събитието, от София предава Десислава
Танчева
******* Литургията бе отслужена
от Негово преосвещенство Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит
- възпитаник на факултета. Той произнесе проповед за „трите най-велики светила на
трислънчевото Божество”и предаде благослова на Негово светейшество Българския патриарх
и Софийски митрополит Максим към всички студенти и преподаватели. Сред гостите на
празника беше и пралата на Източноцърковния институт в Регенсбург и негов дългогодишен
директор д-р Алберт Раух. Ето какво сподели той за дългогодишното приятелството
между българските и немските богослови:
„След Втория Ватикански Събор, епископът
на Регенсбург, Рудолф Грабер беше упълномощен от епископската конференция да разшири
контактите с Православната църква както на национално, така и на църковно ниво. След
упълномощаването му той замина с влака за Константинопол, където бе създадена програма,
която предвиждаше обмен на православни студенти, които да дойдат в Германия за следдипломно
обучение и да останат известно време при нас. Освен това бе разработена програма за
вселенските срещи, църковните Тайнства и взаимните посещения. На връщане от Константинопол,
той посети София където се срещна с Патриарх Кирил, и Белград където бе приет от Патриарх
Герман. При двете срещи програмата разработена в Константинопол бе потвърдена. Тази
е и причината всяка година да идвам веднъж или два пъти в България и по-специално
за Празника на Светите трима свидетели. В миналото тук са се провеждали много Конгреси
и по този начин поддържаме жив контакт, но не толкова научен, колкото човешки, практически.
Тук тези млади хора биха могли да се преборят с някои предразсъдъци, да създадат приятелства,
защото и други младежи като тях от различни православни църкви вече бяха тук. Това
приятелство, тези срещи остават за цял живот и дават своите плодове за единението
на християните”.
От първия конгрес на висшите православни богословски школи,
проведен през 1936 г. в Атина, този ден е обявен за празник на висшата богословска
наука. Оттогава непрекъснато и в Софийския богословски факултет, както и в правоприемницата
му, Духовната академия „Свети Климент Охридски”, денят на светите Трима светители
се чества като втори празник на православното богословие след деня на Свети Климент
Охридски, а самите велики архиереи са небесни закрилници и духовни покровители на
всички православни духовни школи. За празника на „Стълбове на богословието”, пред
Радио Ватикана говори и доц. Константин Нушев, преподавател в Богословския
факултет на София:
„В днешно време и ние, така както Църквата повелява, се
обръщаме към образите на тези големи църковни светители, защото техният живот и техният
пример са образец за следване от християните. Всички знаем какви са заслугите на Св.
Василий, Свети Грирой Богослов за утвърждаване на Никейско-Константинополският Символ
на вярата, за борбата срещу арианите, но също така и за единството на християните
в рамките на църковната общност, за преодоляването на различните схизми и разколи.
Специално Свети Василий Велики е автор на монашеските правила, които са в сила и до
ден днешен в Православната църква. Известно е в науката, че Свети Бенедикт Нурийски,
когато създава своята regula monahorum, използва правилата на Свети Василий Велики.
Западните монаси са възприели принципа: ora et labora - молитва и труд, който също
се съдържа в правилата на Свети Василий Велики. В днешно време ние сме изправени пред
най-различни предизвикателства, и начина по който големите светители са се отнасяли
към философията, към науката – това, че те са били не просто богослови, а и едни от
най-добрите философи на своето време, начинът по който са тълкували библейският текст,
например Шестоднева на Свети Василий Велики, всички тези богословски истини за сътворението
на човека, за Божият образ и подобие у човека, които са общи при тримата учители,
и до ден днешен представляват ориентир за богословието и за християнската етика и
добродетели. Ако погледнем днешната ситуация в православната църква – ситуация на
изпитание за православното благочестие и идентичност като цяло: дали да ограничим
своя духовен живот в рамките на литургичното, богослужебно поклонение на Бога или
милосърдната, дяконичната работа. Всички тези изпитания можем да преодолеем, като
изучаваме задълбочено примера на тези най-големи за Православието, духовни учители.
Там ние ще видим, че вярата без дела не може да бъде действена и спасителна и на това
ни учат големите християнски учители”.
По повод празника на Светите трима свидетели
в аулата на факултета празнична лекция произнесе доц. д-р Емил Василев Иванов, преподавател
по Християнска археология, на тема: „Светите Трима светители в християнското изкуство
- в светлината на нови данни”. Денят завърши с концерт на църковни песнопения изпълнени
от смесен хор под диригентството на докторант Елица Христова.