Бенедикт ХVІ към Трибунала на Римската Рота: правилно прилагане и интерпретация на каноническия закон

„Истинското право е неразделимо от справедливостта”. Това каза Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията с членовете на Трибунала на Римската Рота (Апелативния съд на Католическата църква), които прие тази сутрин във Ватикана по повод откриването на Съдебната година. Светият Отец насочи вниманието на присъстващите към „тълкуването на каноничния закон”, което нарече "приоритетен аспект в съдебното дело". Папата припомни и преминаването на процедурите по анулиране на сключен, но не консумиран църковен брак и съдебните процеси за несъстоятелността на свещенството под компетенцията на Римската Рота (Motu prorpio “Querit Semper”, 27 септември 2011).

Каноническото право, поясни Бенедикт ХVІ – намира своята основа и смъсъл в истините на вярата. Неговото тълкуване е „тясно свързано със самото понятие за закон на Църквата”. Оттук се поражда и необходимостта да се избягва опасността да се идентифицира „каноническото право със система от закони”, по-точно с текстове и Кодекси, изпадайки в така наречения „легализъм”. Това редуциране на каноническото право може до доведе до незачитането на „естественото право и на положителното божествено право” (съвкупността от принципи, които зависят директно от Творението и установеното от Бог посредством Откровението), така както и „жизнената връзка на всяко право с общението и мисията на Църквата”. Папата подчерта, че "не съществува справедливост без истината”, посочвайки границите на „тълкувателните пътища”:

„Милосърдието и справедливостта, използвани често в интерпретацията на каноничните закони, отговарят на християнското виждане, но не преодоляват позитивизма, който разобличават, а се ограничават да го заместят с един друг в който човешката интерпретация се явява като главно действащо лице в решаването на онова, което е справедливо”.

В този случай, посочи Папата, опасността, която се среща е „арбитражността”, защото „липсва чувството за търсенето на обективно право, защото остава под властта на съображения, които претендират да бъдат богословски или пасторални”:

„По този начин, правната херменевтика се изпразва от съдържание: не се търси разбиране разпоредбите на закона, от момента в който може да бъде динамично приспособен към всяко едно решение, дори това да му противоречи. В този случай става въпрос за жизнени феномени, от които въпреки това не може да се долови същественото юридическо измерение”.

„Съществува един друг начин – подчерта Папата – в който правилното разбиране на каноническия закон отваря пътя на една интерпретативност в търсенето на истината за правото и справедливостта в Църквата”:

„Истинското право е неразделимо от справедливостта. Този принцип важи също и за каноническия закон, защото той не може да бъде затворен в една чисто човешка нормативна система, а трябва да бъда свързан с реда на Църквата, в която е в сила един по-висш закон. В тази оптика, положителният човешки закон губи примата, който иска да и присъди, защото правото не се идентифицира вече с него; въпреки всичко, в това човешкия закон е оценен като израз на справедливостта, преди всичко за онова, което той определя като божествен закон, но също и за онова, което въвежда като легитимно определяне на човешкото право”.

За Бенедикт ХVІ „търсене и служение са двата основни елемента на юридическата истина, която се въплъщава също в хеменевтиката":

„Тълкуването на каноническия закон трябва да става в Църквата. Не става въпрос за чисто външно обстоятелство, а призив за осъзнаване същността на каноническия закон и реалностите регулирани от него”.

Христянската зрялост, продължи Бенедикт ХVІ, „ни кара да обичаме все повече закона и да се стремим да го разбираме и прилагаме с вярност”:

„Такова отношение важи за всички категории на интерпретация: от научното изследване върху каноническото право до работата на правните служители в съдебната или административната област, както и до всекидневното търсене на справедливи решения в живота на вярващите и общностите. При приемане назаконите е необходим духа на послушание, изучавайки честно и всеотдайно юридическата традиция на Църквата. По този начин ще можем да се идентифицираме с тази традиция, но също и с нормативните разпоредби на Пастирите, по-специално папските закони и поучителната власт по канонически въпроси, която по само себе си е обвързваща в това което поучава за правото”.

Това се отнася предимно за законите отнасящи се за учредителния акт на брака, неговата консумация и получаването на Свещеническото ръкоположение, но също и до законите отнасящи се за съответните процеси:

„Тук хармонията с истинския смисъл на Църковния закон се превръща във въпрос от широко и дълбоко практическо влияние в живота на човека и общностите и затова изисква едно специално внимание”

Папата призова към „единение в херменевниката”, което „не унижава по никакъв начин функциите на местните съдилища, призвани първи да се изправят пред сложните ситуации, които се срещата във всеки културен контекст”. „Всяко едно от тези съдилища – завърши Папата – е задължено да зачита истината над правото, със стремеж към точното прилагане на общението в съдебни и административни инстанции, като основен аспект за единството на Църквата”.

Преди аудиенцията с Папата, ватиканския държавен секретар кард. Тарчизио Бертоне отслужи Света Литургия в Параклиса „Свети Павел” във Ватикана, с която откри официално Съдебната година на Трибунала на Римската Рота.

svt/ rv