Молитвена осмодневница за християнско единение под знака на Христовата победа над смъртта

"Всички ще бъдем преобразени чрез победата на нашия Господ Исус Христос" (1Кор 15, 51-58): това е избраната тема на Молитвената осмодневница за християнско единение от 18 до 25 януари. Тазгодишните размишления предлагат откъс от първото послание на Свети Павел до Коринтяни (15, 51-58), който възвестява преобразяващата сила на вярата в Христос, по-специално в отношение на нашата молитва за видимото единство на Църквата, която е тялото Христово.

Официалните текстове за молитвената осмодневница са съставени в Полша от братята и сестрите принадлежащи на Католическата църква, Православната църква, Старо-католическата църква и Протестантската църква. Авторите се позовават на техния житейски опит на християни в Полша, страна преминала през радостни и нещастни моменти. Историята на Полша е белязана от поредица поражения, победи, нашествия, разделения и подтисничество от страна на чуждите сили и враждебни режими. Постоянната борба в преодоляването на всяко подтисничество и желанието за свобода са характерна част от полската история.

Когато се молим и полагаме усилия за пълното и видимо единство на Църквата, ние – и традициите на които принадлежим – ще бъдем преобразени и уподобени на Христос. Единството за което се молим може да изиска обновяване на формите на живота в Църквата, които са ни фамилиарни. Това е една затрогваща визия, но която може също да влее страх в нас. Единството за което се молим не е само едно „удобно” понятие за приятелство и сътрудничество: то изисква волята да избягваме всяко съперничество между нас. Трябва да се отворим едни към други, да поднесем и приемем даровете едни други, за да можем наистина да влезнем в новия живот на Христос, който е единствената истинска победа.

Призив от Полша за обща победа
Полският народ, въпреки че има зад гърба си един труден и болезнен житейски опит, белязан от всекидневна борба за утвърждаване на собствената културна, духовна и национална идентичност, показа, че е способен да възкръсне въпреки, че бе засегнат от жестокостта на смъртта; да се изправи, въпреки сериозността на падението; да поддържа висока честта на своята идентичност, въпреки усилията на неприятелите да я потъпчат и разрушат. Изхождайки от това, Подготвителната комисия на текстовете за молитвената осмодневница, реши да предложи на размишлението на християните темата за всекидневната борба със злото и греха и увереността в крайната победа, защото са ученици на Христос, който победи греха и смъртта със своята смърт.

Победители с Христос Победител
Пишейки към християните в Коринт, Свети Павел споделя, че желае да им разкрие една тайна: при завръщането на Христос, при звъна на тръбите „всички ще бъдем преобразени” и ще имаме един нов живот и безсмъртен живот и нетленно тяло. Откривайки това, което ще се случи с Христовите ученици в края на времената, Павел в действителност потвърждава онова, което се случи с Исус, при Неговото възкресение от мъртвите. Открива онова, което ще се бъде и свидетелства, онова което вече е било. В основни линии, Павел свидетелства вярата във възкресението на Исус и във възкресението на всички хора. С Христовото възкресение се затваря един кръг: смъртта, която е човешко наследство, по причина на греха от непослушанието на Адам, е победена от послушанието на Исус към спасителния промисъл на Отца.

Възкресението на Исус е крайната победа над греха и смъртта. Християнинът може да го сподели, ако полага усилия да живее в общение с Него, Победителя. Но какво трябва да направи? В откъс от своето послание до Филипяните, Свети Павел пише: „трябва да имате същите мисли и чувства, каквито е имал Исус Христос, Който, бидейки в образ Божий… понизи Себе Си, като прие образ на раб” (Фил. 2,5). Да станем раби, подобно на Исус; да бъдем в служба на Божия промисъл, като Мария, „рабинята Божия” (Лук. 1,38). Да служи на Бог и на братята: това е призванието на християнина. Това позволява на християнина да бъде преобразен по образа на Исус (Рим 8,9; 2Кор 3,18; Кол 3,10) посредством пречистващото и осветително действие на Божия Свети Дух. Но това е крайната точка.

В началото на това поклонничество стои срещата с Исус, Месията, която преобразява човека отвътре. След срещата с Христос, никой не е вече както преди. Дълбокото обръщане на човека е първото преобразяве, защото Божията благодат, дарена чрез Исус, обновява човека отвътре. Кръщението е Тайнството, което утвърждава вярата и свободната и съзнателна воля да бъдем пречистени и осветени. Вярата, подхранвана постоянно от Словото и Евхаристията и озарена и укрепена от мощното дело на Светия Дух, позволява на човек да премине по пътя, който все повече го кара да се уподоби с новия човек, на Исус, първообраз на човека призван да изгради едно ново човечество. Това е едно постепенно преобразяване, което продължава през целия живот и е плод на хармонията между човек и Бог.

Човек трябва да позволи на Светия Дух да действа в него и трябва да сътрудничи за собственото пречистване и осветяване. Ако искаме да бъдем преобразени в края на времената, трябва да позволим на Божия Свети Дух да ни преобрази постепенно във всекидневието на живота ни. Трябва да се научим, с помощта на Божията благодат, да подобряваме самите нас, да се борим смело и силно в нашата ежедневна борба срещу греха и злото, преодолявайки изпитанията и трудностите, изправяйки се пред малките и големи поражения и победи, без никога да се предаваме. Трябва да се научим да обичаме живота, да го живеем пълноценно и да го защитаваме срещу всяка форма на насилие, отваряйки се към действието на Светия Дух, който дарява живота. Трябва да свидетелстваме, че не сме вече роби на смъртта, а истински живи хора, обичащи живота и в служба на живота. За Христовия ученик физическата смърт е само един „инцидент по пътя”, защото християнина е човек на живота. „Който вярва в Мен, няма да умре”, казва Христос (Йоан 11,25). Със своето постепенно преобразяване и свидетелство на вярата християнинът е призван да бъде ученик на новия Човек и апостол на новото човечество: слуга на Бог и на човека; слуга на човека, защото е слуга на Бог. В служба на Божия промисъл за спасението на всички хора; в служба на обръщането и осветяването (преобразяването) на нашите братя.

Човечество, което не е свидетелствано от разединението между християните, израз на поражението, припомнящо ни нашия грях. Ето защо, усилията за възстановяване на единството между християните е свидетелство за една все по-близка победа, защото е борба със злото и греха. Победата на предизвикателството за преодоляване на разделенията и неразбирателствата от миналото и възстановяването на видимото единство на християните ще бъде нашето най-голямо участие в победата на Исус над греха: също и ние с Него ще бъдем победители. Възстановяването на единството е полезно за Божия народ и всички хора с добра воля, защото християните, посредством техния евангелски живот и безвъзмездно и благородно служение, допринасят за подобряване на отношенията между хората, укрепването на справедливостта и мира и зачитането на природната среда; с други думи допринасят за изграждането на един по-поносим свят: новия свят проповядван от Исус.

Ето защо, молитвата за единство не е допълнителна опция в християнския живот, а точно обратното, тя е неговата сърцевина. Последната заповед, която Господ ни остави преди да изпълни своята изкупителна жертва на кръста е тази на общението между неговите ученици, на тяхното единство, така както Той и Отца са едно, за да повярва света. Това бе Неговата воля и заповед за нас, за да можем да осъществим онзи образ в който сме оформени, онова общение на любов съществуващо между трите Лица от Светата Троица, което ги прави Едно. Поради тази причина осъществяването на молитвата на Исус за единството е една голяма отговорност за всички кръстени. Християнското единство е дар Божии; молитвата ни подготвя да получим тази дар и да бъдем преобразени в това за което се молим.

Нека си припомним думите на Апостол Павел към коринтяни: „Да въздадем благодарение към Бог, Който ни дарява победата чрез Нашия Господ Исус Христос. И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа”. Нека възхвалим Господ, който ни води към единството! Отче, посвещаваме тази молитвена осмодневница, за да укрепим нашето единство в Христос. Той победи смъртта и ни призова към един нов живот в Духа.

Господи Боже,
помогни ми да изпълня до край
трудната задача на спасението.
Подкрепяй ме с твоята победоносна десница, Господи!
Бъди моя помощ, закриляй Ти моя живот,
за да те възхвалявам
дарителю и господарю на най-безценните дарове,
и спасение за хората.
Без Теб, Всемогъщи, няма дело
нито промисъл, идея или намерение.
Само с Теб може да се достигне
крайната цел на вечното блаженство. Амин

svt/ rv