Националната италианска телевизия започна 2012 с българо-италианска продукция

Новата година започва добре за българските актьори! На 9 януари по първи канал на италианската национална телевизия РАЙ1 бе излъчен първият епизод от двусерийния италиански филм „Дъщерята на капитана” по роман на Пушкин.

Филмът е сниман главно в България, защото според създателите му, това е страна богата на автентични места, които носят в себе си подходящата атмосфера за много исторически филми. Идеята за обектите и вътрешния интериор, сценографията и обзавеждането са дело на нашата Елизабет Богданова Ферара, известна с работата си за филмите „Тайната на Ариана”, „Дон Дзено”, „Любовници”, „Морски хора”, „Джовани Фалконе”, „Държавна Тайна” и много други. Сред най-известните режисьори, с които е работила са Луиджи Перели, Рики Тоняци, Джузепе Ферара.

Режисьор на филма е Джакомо Кампиоти (известен с режисурата си на филма "Доктор
Живаго"), а оператор е известният Бласко Джурато (работил над „Ново кино Парадизо"). Главната роля се изпълнява от младия италианец Примо Реджани, а заедно с него български и италиански актьори играят на родния си език, за да могат да бъдат по-достоверни и истински.

Един от ключовите персонажи във филма е поверен на българския режисьор Андрей Слабаков, който изпълнява ролята на Емелян Пугачов – водач на селските бунтове в Русия през 1773-1775 г. В екипа участват също и други български актьори като Христо Живков (генерал Бибиков), Любомир Бъчваров (Капитан Миронов), Петя Силянова (Василиса Миронова),Теодора Духовникова (Лисавета), Стоян Алексиев(граф Гринев), Мая Бабурска (Графиня Гринева), Стефан Щерев (Чика), Станислав Пищалов (Генерал Рейнтроп),Атанас Атанасов (Зурин), Орлин Павлов.

Снимките започнаха през месец юни 2010 година в дома на Маша (Ванеса Хеслър),за който беше избрана Йовината къща в Жеравна. От там филмът продължи по калдъръмените улици на Боженци, минаха през църквата „Рождество Христово" в Арбанаси, Велико Търново, Видин, крепостта на Баба Вида и Пловдив. Дряновският манастир пресъздаваше руска обител от 18-ти век. Голяма част от първия епизод се развива в района на Белоградчишката крепост, където за целта е било построено автентично селище. Сцените със специалните ефекти, каскадьорите и големи тълпи са също снимани у нас. В Чехия са заснети само сцените с аристократична обстановка. В сцените с кавказкото население са използвани китайци, живеещи в България.

Елизабет Богданова разработва проектирането на сценографията заедно с Марко Лупи, като 6 месеца преди официалното започване на работата над филма тя заминава на тур из България, за да открие подходящи обекти за снимките.

От Италианската национална телевизия изказват несъгласие за снимане в България заради познатите до болка места, където обикновено италианските кинаджии редовно снимат. Представените от Елизабет Б. Ферара обекти заинтригуват организаторите на „Капитанската дъщеря”. Продуцентката на филма Едвич Пфенег буквално се влюбва в Белоградчишките скали. Изпълнителен продуцент на филма е Франческо Мартино де Карлес, а сътрудник за разработване на проекта е Джанфранко Пиерантони, който от седем години насам направи най-скъпите си филми в България като "Елиза" и "Отдаденост". Започва да снима филми в България преди много години, като до този момент са вече лентите са вече 25. Първата продукция е "Юлий Цезар", благодарение на която продуцентът установява, че българите са много качествени професионалисти – режисьори, оператори, актьори, включително и статисти, заредени с ентусиазъм.

В нашата страна са изработени и брилянтните костюми за филмите „Спарта” и "Троя", които бяха номирани за Оскар. България разполага с огромен гардероб, където прецизно се съхраняват много скъпи костюми, които често намират място в доста западноевропейски продукции. Джанфранко Пиерантони представлява продуцентската къща "Нимар Студиос" в София, но споделя, че снимането на италиански филми в България среща някои законови проблеми, заради които държавата ни губи много чуждестранни продукции. В другите европейски страни таксите са много по-ниски, за да се стимулират чуждестранните продукции, които внасят пари в съответната държава. Преди години България нямаше конкуренция, но когато Унгария и Румъния въведоха закона за връщане на 25% от таксата, много продукции започнаха да снимат там.

Днес България губи средно около 15-20 продукции годишно. Преди години са се снимали по 5 италиански филма, а сега се снимат по два. Има известни предимства за кинаджиите в България като ниските цени на кинопродукциите (приблизително 30% по-евтино, отколкото в другите страни от Евросъюза), не се плаща ДДС, благоприятни са условия за инвестиции - корпоративен и данък общ доход само 10%. В момента се очаква да се приеме закон, с който на продукциите да им се признава до 30% данъчен кредит, но все още проблемът остава висящ.

Венета Ненкова