Отец Ломбарди: 2011 - година на силни папски послания

Отиващата си година бе хубава, позитивна и изпълнена със силни послания, които ни помагат да гледаме напред. Това заявява директорът на Ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбарди, в интервю – равносметка за дейността на Папа Бенедикт ХVІ през 2011:

********
„Международните папски визити са показател за активността на Папата през годината. На първо място бих посочил визитата му в Германия, тъй като най-добре изразява неговото безпокойство да говори за Бог и неговото приоритетно място в обществото, особено в един силно секуларизиран контекст, в който влиза и неговата родна страна. Това бе интензивно и много важно посещение и смятам, че словото му в Бундестага ще остане като едно от най-силните и важни в неговия понтификат, тъй като с него показва, че Бог е опорната точка и ориентир за човешкото съжителство, основните ценности и защитата на човешкото достойнство. На второ място бих поставил посещението му в Испания за Световната младежка среща, която показа жизнеността на вярата и нейното бъдеще. Още там, а по-късно и на срещата му с испанските епископи той посочи как да известяваме по нов начин вярата и да бъдем християни. Докато в Германия той сякаш предупреждаваше да запазим основните ценности в контекста на секуларизма, в Испания посочи положителното и живо присъствие на Църквата в съвременния свят. Много важна бе и папската визита в Бенин през ноември с която посочи възможностите на Католическата църква да говори на Африканския континент и ясно да заяви, че е част от него. Солидарността, гостоприемството и присъствието му сред африканци, много добре се изразява в постсинодалния документ, който връчи на африканските епископи. Много наблюдатели посочиха този документ като най-добрия за Африка, тъй като в него широко се разглеждат проблемите, перспективите и мотивите за надежда с която да се посрещне бъдещето. Затова смятам, че африканската визита на Бенедикт ХVІ бе един от знаците на надежда за бъдещето на Африка и на Църквата в Африка.

И тази година междурелигиозния диалог бе един от приоритетите в понтификата на Бенедикт ХVІ , чиято кулминация бе молитвената среща в Асизи, по повод 25 –та годишнина от историческата междурелигиозна молитвена среща, организирана от Йоан Павел ІІ...
Срещата в Асизи бе дългоочаквана, предвид съмненията дали Бенедикт ХVІ ще продължи посланията на неговия незабравим предшественик или ще направи стъпка назад. Може да се каже, че това не бе едно повторение на предишните срещи в Асизи, а стъпка напред и разкриване на нов хоризонт, тъй като Папата предложи темата за истината като обединителен елемент. В този смисъл на срещата в Асизи през миналия септември участваха не само представители на други християнски конфесии и други религии, а също така и невярващи, които искрено търсят истината, въпреки че не признават Бог. Това много важно послание на Бенедикт ХVІ продължи с неговата идея за серия срещи между вярващи и невярващи в различни големи европейски градове, наречена „Дворът на езичниците”. Папата проведе и други важни срещи от икуменически и междурелигиозен характер, сред които с лютераните в Германия и словото му към държавните представители в Бенин на които темата за диалога между религиите бе ясно поставена и разгледана в дълбочина.

Сред подписаните от Бенедикт ХVІ документи през 2011 изпъква „Врата към вярата” с която Папата дава началото на Годината на вярата, която започва от 2012 и която се свързва с темата за новата евангелизация...
Този документ наистина е важен, тъй като насочва погледа към следващата година, когато ще се проведе Синода за новата евангелизация. Именно с него учреди Годината на вярата, създавайки по-широк контекст за това важно събитие в Католическата църква. Много скоро Конгрегацията за доктрината на вярата ще предложи насоки за подготовката за Годината на вярата, като един духовен път към Синода за новата евангелизация, който ще се проведе следващата есен. Към тази тема се прибавя и литургията на Папата по повод 200 годишнината от независимостта на Латинска Америка на която оповести своето посещение в Куба и Мексико, което безусловно ще бъде ключов момент в неговия понтификат.

Сред събитията през изминалата 2011 изпъква една особена среща на Папата с астронавтите на Международната орбитална станция...
Това бе вълнуващо за мен събитие, тъй като поех голяма част от отговорността за неговата реализация и останах много впечатлен от голямото желание на астронавтите да разговарят с Папата. Всъщност, това е безпрецедентен случай, тъй като за първи път всички астронавти, точно 12, участват в аудио-видео връзка със земята. Обикновено говори само един техен представител, но сега всички желаеха да го видят и го чуят. За Папата това бе изключителен случай с който демонстрира радостта и приятелското разположение на Църквата към научно-техническите изследвания за благото на човечеството. Оттук и отправеното силно послание на Бенедикт ХVІ, че Църквата не се страхува от научните изследвания и научно-техническия прогрес, а гледа към тях с голяма симпатия, като същевременно припомня, че тези изследвания трябва да бъдат в служба на човечеството. Мисля, че астронавтите добре разбраха това послание.

2011 ще бъде запомнена и с датата 1 май, когато Йоан Павел ІІ бе обявен за Блажен...
Първите месеци на годината преминаха в очакване на това изключително важно събитие за Универсалната църква, което бе изживяно с голяма радост, тъй като изрази вярата на Църквата в живота на един блажен сред нас. Йоан Павел ІІ живо участваше в живота на Църквата и това бе спонтанно изразено от внушителния брой вярващи, които присъстваха на церемонията, а след това се поклониха пред неговия гроб в Свети Петър. Това събитие продължава, защото Йоан Павел ІІ продължава да присъства сред нас. Означава, че Беатификацията не е крайна цел, а етап към обявяването му за светец в което мнозина са убедени. Независимо от това, много вярващи чувстват връзката си с него, като утешаваща, ориентираща и въодушевяваща...Бенедикт ХVІ винаги ни приканва да гледаме на Светците и Блажените като наши спътници по пътя на вярата към Господа. В това Йоан Павел ІІ заема особено място, тъй като целия свят го познава.

Отиващата си година потвърди качествата на Бенедикт ХVІ на умел катехист...
Бенедикт ХVІ е личност, която дълбоко живее своето призвание на учител, но не само на богослов, а и на духовен учител. Винаги се възхищавам на умението му да обединява доктрината с духовността, което се усеща в неговите слова и неговите богословски трудове. Той ни поучава с молитвата Ангел Господен, генералните аудиенции и със своите прекрасни проповеди. За желаещите да задълбочат още повече вярата си даде нова възможност чрез големия труд за живота на Исус, което всъщност е неговото свидетелство и наследство за любовта му към Исус и за неговото лично търсене да се приближи до Неговия лик. Следващата му книга е посветена на Страданията и Възкресението на Христос, което е главния център в поредицата. Ние очакваме и третата му книга за юношеството на Исус, като завършек на този изключителен труд, който ни показва живия Исус, който е сред нас”.

dg/ rv