Папата на генералната аудиенция: в семейството човек се научава да се моли и да възприема Бог

Семейството е „първата школа за молитва”. Това посочи Бенедикт XVI по време на катехистичната беседа на последната за 2011 г. генерална аудиенция, която посвети на Светото Семейство от Назарет и на тясната му връзката с молитвата. Папата насочи вниманието към години на Исус с Мария и Йосиф и прикани християните да „преоткрият красотата на съвместната молитва” у дома.

Учители на Учителя. Мария и Йосиф са учителите в молитвата на Божия Син. Тайна, оставаща още по-скрита поради оскъдната информация идваща от Евангелието. За съвременните християнски семейства, семейството на детенцето и юношата Исус, подчерта Светият Отец, е „икона на домашната църква”:

„Семейството е домашната църква и трябва да бъде първото училище за молитвата. В семейството децата от най-ранна възраст се учат да разбират значението на Бога, благодарение на възпитанието и примера на родителите и да живеят в атмосфера белязана от присъствието на Бог. Истинското християнско възпитание не може да пренебрегне опита на молитвата. Ако човек не се научи да се моли в семейството, след това ще му бъде трудно да запълни тази празнота".

Празнота, непозната за обитателите на дома в Назарет, където всяка дума, жест и действие разкриват „неповторима близост” с Бога:

„Съзерцанието на Христос намира в Мария своя ненадминат модел. Ликът на Сина и принадлежи по особен начин, защото Той се формира в нейната утробата и прие нейните човешки черти. Никой, както Мария, не се е посвещавал с толкова старание на съзерцанието на Исус (...) По стъпките на Блажен Папа Йоан Павел II, можем да кажем, че Светата Броеница има своя модел в Пресветата Богородица, защото се състои от размишления за тайнствата на Христос в духовно единение с майката на Господа".

Евангелието не ни дава почти никаква информация за Свети Йосиф, но Църквата, изтъкна Папата, съхранява за него образа и същността на човек, „верен, постоянен и трудолюбив” „Несъмнено - добави Светият отец – заедно с Мария, той е учил Исус да се моли”, водейки го със себе си в синагогата в събота, или на „големите празници чествани от народа на Израел”, или пък молейки се в нормалния ритъм на семейството:

„Йосиф, според еврейската традиция, е ръководил ежедневната молитва в семейството- сутрин, вечер, преди хранене - както и на големите религиозни празници. Така, в ритъма на ежедневието, в Назарет, в простия дом и работилницата на Йосиф, Исус се е учил да работи и да се моли и по този начин да предлага на Бог усилията си, в припечелването на насъщния хляб”.

Бенедикт XVI обясни сложната връзка на юношата Исус с молитвата, позовавайки се на епизода от Евангелието, когато родителите му го откриват в храма на Ерусалим, едва дванадесет годишен, зает, както Той казва „с делата на Отца ми”. Именно в думата „Отец”, подчерта Папата, произнесена „със съзнанието на Единороден Син” се намира „ключът към тайната на християнска молитва”:

„Исус ни учи как да бъдем синове и дъщери и как да бъдем заедно с Отца в молитвата. Христологичната тайна, тайната на християнското съществуване е тясно свързана и основана на молитвата. По-късно Исус ще научи и своите ученици да се молят, казвайки им: Когато се молите, казвайте „Отче”. Разбира се, не го казвайте само с думи, кажете го с живота си, научете се все повече и повече да казвате с живота си „Отче” и така ще бъдете истински синове в Сина, истински християни".

Както в намирането на Исус в храма, така и в представянето на Сина в храма, скоро след раждането Му, Мария и Йосиф изживяват един типичен аспект на молитвата: поклонничеството, което е „религиозен израз - изтъкна Папата, - които се храни от молитвата и същевременно я подхранва”. „Семейството от Назарет”, заключи Бенедикт XVI, „е първият модел на Църквата в който около Исус и чрез Неговото посредничество, всички ние живеем синовната си връзка с Бог Отец, който от своя страна преобразява човешките междуличностни отношения”. Бенедикт ХVІ пожела съвременното семейство да съумее да преоткрие необходимостта и стойността на молитвата:

„На първо място, тя ни учи на мълчание. Колко ще бъде хубаво, ако в нас се прероди съзнанието за голямата стойност на тишината, която е прекрасна и незаменима среда за духa, когато сме постоянно оглушавани от толкова много звуци, шумове и гласове в неистовия и бурен живот на нашето време. О, тишина от Назарет, научи ни да бъдем уверени в добрите мисли и намерения на вътрешния ни живот, да бъдем добре подготвени, за да чуем тайните вдъхновени от Бог и насърченията на истинските ни учители”