Бенедикт ХVІ: Рождество Христово светлината даваща надежда за бъдещето

Очакването на Рождество Христово подновява в сърцата на християните, „сигурността в надеждата", а светлината на Детенцето Христос побеждава страха, който много хора хранят за бъдещето. Това са някои от многото мисли на Бенедикт ХVІ, посветени на очакването на Рождество Христово. „Християнинът – изтъква Папата - знае, че светлината на Христос е по-силна и затова живее с ясната надежда, която му дава увереност и смелост да посрещне бъдещето”.

Мъдреците от Изтока имаха една обща представа какво, или по-скоро, кои ги очаква, когато пристигнат на мястото посочено им от звездата. Те го доловиха, четейки небесните знаци, но на обикновените хора небесен пратеник известява, че очакването вече е приключило, че нещо ново е започнало, че е поставено началото на нова ера. Две хиляди години по-късно тази изненада и това очакване, вече не съществуват и изкушението е да се смята че пътят, посочен от звездата е просто едно уморително пътуване към цел, която не стопля сърцето така, както първият път. Но това е само изкушение. Това e капан, посочва Бенедикт ХVІ, който може да се избегне, ако християнинът се отправи към Витлеем с искрено сърце, въпреки че знае какво ще отрие там:

„Всеки от нас (...) в това време на подготовка за Рождество, трябва да се запита: Какво очаквам аз? В този момент от живота ми, към какво е устремено сърцето ми? Същият този въпрос може да бъде зададен и в семейството, общността и нацията. Какво очакваме, заедно? Какво обединява нашите стремежи, какво ги приобщава?”. (Ангел Господен, 28 ноември 2010)

С тези въпроси, може да се преодолее изкушението да се мисли, че на Рождество не е роден никой за нас. „Човекът - посочва Папата - е жив, докато е в очакване, докато в сърцето му е жива надеждата, защото посредством своите надежди човек познава себе си”:

„Докато се подготвяме за Рождество Христово, е важно да се вгледаме в себе си и да направим искрена проверка на живота си. Нека позволим на светлината от Витлеем да ни озари. Това е светлината на Онзи, който е „най-голям” и стана малък, който e „най-могъщ” и стана слаб”. (Ангел Господен, 4 декември, 2011)

Лъч светлина от Витлеем. Днес също Рождество Христово запалва светлина във всеки, който вярва, че Звездата не е угаснала преди две хиляди години, когато овчарите и мъдреците напуснаха обора. Светлината остана да грее в това Детенце, посочва Папата:

„Чрез това Детенце сам Бог влезе лично в историята. По този начин на постоянния прилив на злото се противопоставя един източник на пречисто благо. На замърсената от злото река Христос се противопоставя с река от светлина. Тази река е в историята: виждаме я чрез светците, великите светци, но също скромните светци, обикновените вярващи. Ние виждаме, че реката на светлината, която произтича от Христос е тук и е силна”. (Генерална аудиенция, 3 декември, 2008 г.)

Една река от светлина, продължава Бенедикт XVI, която дарява сигурност на християните и e често силно желана от онези, които не притежават дара на вярата, „увереността на надеждата”:

„В Христос бъдещият свят вече започна, бъдещето не е вече мрака в който никой не може да се ориентира. Без Христос, дори и днес бъдещето на света е забулено в мрак и съществува огромен страх за него. Въпреки това, християнинът , знае че светлината на Христос е по-силна и затова живее с ясна надежда, която му дава увереност и смелост да посрещне бъдещето”. (Генерална аудиенция, 12 ноември, 2008)

Смелост от която светът днес силно се нуждае:

„Ела Исусе, дори силата на светлината и доброто; ела там, където властват лъжата и невежеството към Бог, където има насилие и несправедливост; ела, Господи Исусе, дари силата на доброто в света и ни помогни да бъдем носители на Твоята светлина, миротворци и свидетели на истината. Ела, Господи Исусе”. (Генерална аудиенция, 3 декември 2008)

bp/ rv