Пътуваща изложба на старобългарски ръкописи припомня християнската идентичност на Европа

Старобългарският ръкопис Codex Suprasliensis (Супрасълски сборник) от Х век и гениалните изобретения на Леонардо Да Винчи: две различни послания от различни епохи отправени към съвременна Европа от сърцето на Рим. Едното за ценностния потенциал на Източното християнство в Европа, която има нужда да укрепи своята идентичност, а другото за безкрайните възможности на човешкия гений и фантазия в служба на общото благо. Това уникално съжителство предложи прекрасният ватикански дворец „Канчелерия” в навечерието на Рождество Христово с организацията на посолствата на България и Полша към Светия Престол. Изложбата „Старобългарският ръкопис Codex Suprasliensis от Х век в контекста на славяно-византийските отношения” се помества и в контекста на полското председателство на ЕС и в рамките на отношенията между България и Светия Престол, които съществуват повече от 11 века. Значението на този уникална изложба в сърцето на Рим обясни при откриването посланик Никола Калудов:

„Тази изложба е свидетелство за приноса на славянските страни за развитието на християнската цивилизация в Европа. Темата е тясно специализирана и е разбираемо, че привлича повече вниманието на учени и историци. Но в съвременния глобализиран свят е много важно да запазим нашата национална идентичност, както и да имаме широки познания и взаимен обмен. Днес, повече от всеки един момент през миналия век, европейските нации са призвани да вземат под внимание и задълбочат корените на своята култура и традиции. Ако през ХХІ век ние си позволим за пренебрегнем хуманистичните познания, това би означавало да заличим човешката култура”.

Изложбата представя дигиталните изображения на всички части от ръкописа, придружени от текст и паралелен превод, пазени в Националната и университетска библиотека в Любляна, Руската национална библиотека в Санкт Петербург и Полската национална библиотека във Варшава. Рим е вторият етап от пътуващата изложба след първото представяне през август в Софийския университет. За следващите етапи на уникалния проекта научаваме от един от неговите автори, доцент, доктор на науките, Анислава Милтенова институт за литература при БАН:

„Идеята е, че такъв тип текстове фактически принадлежат към наследството на Европа. Те се пазят в различни библиотеки и са разпръснати в различни хранилища, но такъв тип проекти, целят да ги съберат заедно и да ги представят пред една по-широка публика в различни страни, защото те представляват част от едно забравено културно наследство, което много малко хора занаят че съществува точно в тези славянски текстове. Това са жития на ранно християнски светци, които не са запазени дори в гръцката традиция в точно тези версии, в тези текстове. И самият състав на ръкописа е много древен, много архаичен. Той отвежда към една Константинополска традиция от преди 9 век и фактически има отношение към цялата култура на християнска Европа. Имаме намерение да покажем изложбата най-напред, разбира се в Полша, защото там се съхранява една от най-важните части на Супрасълския сборник. Имаме идея също да покажем изложбата в Любляна, Словения, където се пази другата голяма част от самия ръкопис, която е много важна също и, която е била проучвана от основателя на словенската славистика и българистика Йерней Копитар. Литва и по специално Вилнюс, много искат да покажат тази изложба, защото там се съхраняват няколко почти неизвестни копия от Супрасълския сборник, които са били направени в Супрасълския манастир и не на последно място изложбата е желана и в Санкт Петербург, където се пазят само 16 листа от ръкописа. Изобщо Супрасълския ръкопис е пример как странстват старобългарските ръкописи по страните, как се разпадат на части, но за това пък стават достояние на много повече народи, отколкото само за един, за който са били предназначени. В този бих казала смисъл Супрасълския сборник е един символ на обединена Европа”.

За г-жа Хана Сухоцка, едно от знаковите имена от епохата „Солидарност”, бивш министър – председател, а понастоящем за втори мандат посланик на Полша към Светия Престол, посланието на изложбата е силно и еднозначно:

„Посланието е много ясно, тъй като изложбата показва, че новите страни в ЕС в действителност са стари страни в Европа. Със своята древна християнска култура те са носители на ценности в ЕС. Все по-ясно се вижда, че Европа диша с двата си бели дроба, както казваше Йоан Павел ІІ, а сега тези „дробове” трябва да се срещнат и дадат добри плодове. За мен фактът, че Св.Кирил и Методий са съпокровители на Европа има голямо значение, тъй като означава че европейските покровители са живели в страни, които повече от 40 години бяха извън Европейския съюз. Ние сме носители на ценности в обединена Европа заедно с другите европейски народи, наричани винаги „европейски”, затова не сме „нови европейци”, защото винаги сме били част от историята на Стария континент”.

Димитър Ганчев