2011-12-09 15:24:33

Отец Раниеро Канталамеса: молитвата е основен елемент в евангелизацията


Евангелизацията може да бъде резултатна само ако апостолската дейност е съчетана с дълбока молитва. Това посочи отец Раниеро Канталамеса, проповедник на Папския Дом, във втората си проповед за Предколедното време, която поднесе тази сутрин пред Папата и членовете на Римската Курия. Проповедникът насочи вниманието към живота на Църквата по време на варварските нашествия и евангелизаторската дейност на монасите в нова Европа.

Годината е 476. Римската империя не съществува вече, а нейните територии са в ръцете на варварите. Всички надежди за бъдещето рухват. Подвластна на историческите събития Църквата трябва да вземе важнота решение как да действа в новата обстановка. Това е прелюдията за втората евангелизаторска вълна, която ще започне от Папите и от многобройни известни Светци в зората на Средновековието. Когато през 410 Готите плячкосват Рим, за всички, като например Свети Йероним, изглежда сякаш е дошъл края на света. Но става въпрос само за „свършека на един свят”, акцентира папския проповедник. След преодоляването на временното „объркване”, от „заплаха” варварите се превръщат за християните в „широко поле за мисия”. Но тяхното евангелизиране ще постави на преден план съвсем нови аспекти в сравнение с тези при евангелизацията на римляните и гърците:

При тяхното евангелизиране, християнството се сблъска с един ерудиран, организиран, с правила и закони свят, с общ език на изразяване; една култура с която може да диалогира и съпоставя. С варварите, Църквата трябва същевременно да цивилизова и евангелизира; трябва да учи на четене и писане, представяйки същевременно християнската доктрина. Инклутурацията се представя под една съвсем нова форма”.

Именно на инкултурацията „отдават значение и апостолско вълнение големите монашески фигури по онова време”. Техния дух е „авантюристичен”, като този на Свети Павел, изпълнен с пътувания до земи недокоснати все още от Евангелието. Свети Бенедикт, Свети Колумб, Свитите братя Кирил и Методий дават началото на разцвета на манастирите. Този нов сезон за Църквата, обобщи отец Канталамеса, е „подобен на съвременната ситуация”:

По онова време преселението на народите бе от Изток на Запад, сега е от Юг на Север. Църквата, с нейното послание, също и в този случай направи своя избор за отваряне към новото, за приемането на новите народи. Разликата е, че днес в Европа не пристигат езически народи или християни еретици, а често това са народи притежаващи добре установена и осъзнаваща себе си религия. Новостта днес е, че диалога не се противопоставя на евангелизацията, а по-скоро определя стила и”.

Освен това, посочи францисканския проповедник, епохата на Европа завладяна от варварите ни учи за „важността на съзерцателния живот с оглед на евангелизацията”, както показват многобройните съвременни примери, от общността на Тезе до тази на Бозе:

Не е достатъчна само молитвата за мисионерите, а е необходима и молитвата на мисионерите. Големите монаси, които реевангелизираха Европа, след варварските нашествия, са хора, които излизаха от тишината на съзерцателния живот и се завръщаха към нея веднага след като обстоятелствата го позволяваха. За този начин на живот притежаваме и един много по-авторитетен пример от този на Светците: ежедневието на Исус, което е възхитително съчетание между молитвата и проповедта”.

Днес в Църквата това съчетание е заплашено, отбеляза проповедникът, защото от една страна стои опасността от „ленивостта” на онзи, който не прави нищо, а от друга намираме "трескавия и празен активизъм” на онзи, който забравя за „контакта с извора на словото”. На често срещаното възражение, според което „не е възможно да си спокоен и да се молиш, докато къщата гори”, отец Раниеро Канталамеса отговори:

Това е истина, но нека си представим какво ще се случи с един пожарникарски екип, който се отправя към мястото на пожара със загасени сирени и един път пристигнал на мястото установява, че е в цистерните няма дори и капка вода. Това сме и ние, когато бързаме да проповядваме без да се молим. Евангелизира повече онзи, който се моли без да говори, отколкото онзи, който говори без да се моли”.

Накрая проповедникът посочи за пример Майката Божия, единствената която може да ни доближи най-много до Христос:

Мария носи Словото в утробата си, а не на устните. Тя е изпълнена, също физически, от Христос и Го излъчва само с присъствието си. Исус се отразява в нейните очи, лице и цялата и личност. Когато човек си слага парфюм, няма нужда да го казва на другите, достатъчно е да се застане близо до него, за да се долов аромата. По същия начин Мария, по-специално когато носи в утробата си Исус, е изпълнена от Неговото благоухание”.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.