Ватикана: настоящето и бъдещето на християнското семейство в светлината на учението
на Йоан Павел ІІ
С тържествена литургия пред олтара на Блажен Йоан Павел ІІ във ватиканската базилика
Свети Петър днес бе открита ХХ-та асамблея на Папския съвет за Семейството. Срещата
е подготвителен етап за VІІ-та Световна среща на Семействата, която ще се проведе
от 30 май до 3 юни 2012 в Милано, а работата ще премине под знака на 30-та годишнина
на ватиканското ведомство и от публикуването на апостолическото насърчение на Йоан
Павел ІІ „Famigliaris Consorzio”. При откриването кардинал Енио Антонели, председател
на Папския съвет за семейството, заяви, че „днес Църквата е критикувана заради своето
учение в сексуалната сфера” и „не разбира сексуалната революция и антропологическия
въпрос”. Отговорът на тези критики дава „педагогиката на Йоан Павел ІІ”, посочи кардинала,
която ни учи да не отричаме сексуалния морал, но да поставим на преден план ценностите
и духовността. „Любовта, в която щастието, сексуалното привличане, себедаряването
и общението се хармонизират и взаимно се допълват – допълни кардинал Антонели – е
отражение на Бога”. Работата на асамблеята ще продължи до 1 декември, когато участниците
ще бъдат приети на аудиенция от Папа Бенедикт ХVІ.
Църквата желае да подкрепя
и помага на семействата, за да реализират своето единствено призвание в обществото.
В семейството се научава да се обича безвъзмездно, да си солидарен и да се отдава
специално значение на човешките отношения. С тези намерения Папския Съвет за Семействата
провежда своята пленарна Асамблея. Това е повод и за актуализирането на водещите
линии на Апостолическото насърчение “Familiaris consortio” на Йоан Павел ІІ за семейството.
За актуалността на апостолическото насърчение и провеждащата се асамблея говори пред
микрофона на Радио Ватикана кард. Енио Антонели, председател на Папския Съвет
за Семейството:
********* „Оригиналността и актуалността на апостолическоо
насърчение може да се види в различни аспекти, защото насочва вниманието към семейството,
както на доктринално, така и на пастирско ниво. Що се отнася до доктриналното ниво
трябва да се припомни, че семейството е изключително важен и изразителен образ на
самия Бог, на Светата Троица, и че човешкото семейство, и по-специално християнското
семейство, са участници в живота на Бог. Бог е Отец, Син и Свети Дух, едно „съвършено”
общение на личности. Ето защо, призванието на човешкото семейство е да живее дара
на любовта, общението на любовта и да се превърне в образ и откровение на Бог тук
на земята. Това е присъщо на всички семейства, но тайнството на брака, тайнството
на новия завет го усъвършенства”.
Въпреки това днес, семейният модел е видян
по-скоро като една идея на Църквата и един религиозен модел…. „Всеки
човек по някакъв начин долавя, че е не хубаво да е сам, че самотата е голямо зло и
извор на злини. Но в последствие трябва да се осъзнае кое е истинската същност на
семейството, което не трябва да се сравнява с различните форми на приятелство или
съжителство. Семейството, което Църквата предлага, е стабилен съюз между мъжа и жената,
открити за живота и децата. Този модел на семейство съществува не само в християнството,
но и във всички култури”.
Изминалите 30 години от публикацията на Familiaris
Consortio показват обаче един семеен модел в криза, както от страна на миряните,
така и в лоното на християнската общност. Като свещеник и епископ, който през годините
е изслушал много семейни двойки, смятате ли за неприложим модела за
съвместен живот завинаги? „Не, именно поради това е необходимо да се
представят образцови семейства, защото виждайки такива в семейства в енориите, движенията
и асоциациите, хората ще осъзнаят, че брака предложен от Църквата, християнския брак,
е красив. Един живот, даващ радост, но разбира се съчетана с жертви, защото постигнатото
без жертви не е хубаво. Ето защо е красиво, възможно и осъществимо”.
Familiaris
Consortio посочва, че дейността на семейството не трябва да се затваря в частната
сфера и подчертава важната роля, която може да заеме в обществото… „Много
важно е семействата да се срещат помежду си, да обменят опит, да изграждат мрежи на
приятелство, духовност, взаимна помощ, съжителство и радост. Важно е да се натрупва
конкретен опит, не само от семейството, но и от едно „семейство на семействата”, тоест
семействата да бъдат заедно. Освен това съществуват асоциации за насърчаването на
правата на семействата в гражданското общество. Тези асоциации са необходими и редовната
пастирска дейност на Църквата, трябва да насърчава присъединяването към тях, именно
защото правата на семейството се защитават само ако сме обединени, ако сме заедно”.