Бенедикт ХVІ: Йоан Павел II е модел на страданието, живяно от любов към Бог и света

Блаженият Йоан Павел II бе истински свидетел за това, какво означава да живееш физическото страдание “от любов към Бог, към Църквата и към света”. Това каза Бенедикт XVI по време на аудиенцията с повече от 500 участници на 26- та Международна конференция, организирана от Папския съвет за здравните работници и вдъхновена от учението на Папа Войтила.

Силата на слабостта. Това е, което Йоан Павел II свидетелства през последните години от живота си, когато бавното изнемощяване на тялото му постепенно разкри мощният заряд на неговия дух. Думите му заглъхнаха, но така направиха по-красноречиво от всякога учението му за страданието, което той живя в пълно единение с християнската вяра.Това "Евангелие на живота" - както го определи Бенедикт XVI - е последното "скъпоценно наследство" оставено ни от папа Йоан Павел II. На мъдростта на това учение Папският съвет за здравните работници реши да посвети тази година своята Международна конференция, която видя за първи път събрани в Рим всички епископи, отговарящи за духовната грижа в здравеопазването. В словото си Папата подчерта тази новост, като засегна и деликатния въпрос за грижата към болните в съответствие с Евангелието, която произлиза от страданията на Исус на Голгота:

“Ликът на умиращия Господ на кръста, на Синът единосъщен с Отца, който като човек страда за нас, ни учи да пазим и насърчаваме живота във всеки момент и при всяко условие в което се намира, осъзнавайки достойнството и стойността на всяко човешко същество, създадено по образа и подобието на Бог и призвано за вечен живот”.

"Тази визия за болката и страданието, осветени от смъртта и възкресението на Христос - изтъкна Светият Отец - ни бе засвидетелствана от бавната голгота, която беляза последните години от живота на Блажен Йоан Павел II":

“Непоклатимата му и твърда вяра бе просмукана в неговата физическа слабост, превръщайки болестта му в живот на любов към Бога, Църквата и света, едно конкретно съучастие с пътя на Христос към Голгота. “Sequela Christi”, следването на Христос не пощади Блажен Йоан Павел II от ежедневното поемане на своя кръст, всеки ден, чак до края, за да бъде като своя Учител и Господ, който от кръста се превърна в средоточие на привличане и спасение на човечеството и където прояви своята слава”.

Чувствителността на Йоан Павел II към болните, обаче, не бе просто усет изграден през годините на болестта му. Доказателство за това е създаденото още в началото на неговия понтификат ватиканско ведомство за здравето през 1985 г., последвано по-късно от създаването на фондацията "Добрият самарянин", предназначена за болните в по-бедните страни. Бенедикт XVI припомни всичко това и завърши с размишление, вдъхновено от апостолическото писмо Salvifici Doloris, публикувано през 1984 г. от папа Йоан Павел II, в чиито редове блести в пълнота християнската логика, изправена пред безразсъдството на болестта и страданието:

“Тайната на болката замъглява лицето на Бога, като го превръща в почти непознат или го смята отговорен за човешкото страдание, но очите на вярата са в състояние да проникнат дълбоко в тази тайна. Бог се въплъти, приближи се до човека, без да пропусне най-трудните му моменти. Бог не отстрани болката, но в Разпнатия и Възкръсналия, в Божия Син, който страда чак до смъртта, даже смъртта на кръста, Бог разкри, че Неговата любов слиза още по-дълбоко в бездната на човека, за да му даде надежда”.

bp/ rv