Папски съвет за миряните. Кардинал Станислав Рилко: Вярата в Бог дава смисъл на живота

„Въпросът за Бог в съвременния свят. „Не трябва ли отново да започнем от Бог?” е темата на пленарно заседание на Папския съвет за миряните, което се провежда от 24 до 26 ноември в Рим. Тя е цитат от книгата –интервю на Бенедикт ХVІ „Светлина на света” и подчертава един от приоритетите в понтификата на папа Ратцингер. По време на работата ще бъдат задълбочено учението на Папа Бенедикт ХVІ по въпроса за Бог в съвременния свят и ще бъде направен социално-културен анализ за вярата и невярващите в съвременното общество. Участват църковни представители, експерти, представители на църковни движения, журналисти. Ще бъдат обсъждани и подтеми, като свидетелстването на Бог в различни контексти, мястото на Бог и вярата в съвременната издателска дейност. Предвидена е кръгла маса за диалога с невярващите и лични свидетелства. Ще бъдат разгледани и някои бъдещи инициативи на ватиканското ведомство, като конгресът на миряните-католици в Камерун през 2012 и 28-ия Световен младежки ден в Рио Де Жанейро през 2013. Изборът на темата обяснява кардинал Станислав Рилко, председател на Папския съвет за миряните:

*********
„Изборът на темата е вдъхновен от учението на Папа Бенедикт XVI, който неуморно ни припомня, че основният проблем на нашето време е „упадъка на Бог”, „отсъствието на Бог” и дори „залязващото значение на Бога” в живота на много наши съвременници. Но, както потвърждава Светият Отец, Бог е „единственото нужно благо за човека... Всичко се променя, според това дали има или няма Бог, а Вторият Ватикански събор казва, че „без Създател, създанието изчезва” (Gaudium et spes, n. 36)

С какво вярата в Бога може да допълни живота на днешните мъже и жени?
Вярата не е допълнение, не е второстепенен елемент...Вярата е жизненото ядро на човешкото същество. Връзката между човека и Бога е предопределяща за взаимоотношението между самия него и света. Изключвайки Бог, човека, за самия себе си се превръща в неразгадаема енигма. Само вярата в Бог дава смисъл на съществуването ни, а вярата събужда „голямата надежда”, без която човек не би могъл да живее. Папата ни уверява „Без Бог, човешките сметки не излизат...” Ето защо, наше християнско задължение е, преди всичко отново да изтъкнем върховенството на Бог в човешкия живот и то не на който и да е бог, а на онзи Бог, който ни се разкри, чрез образа на Исус Христос.

Как би се отразило това върху гражданския и социален живот?
Едно от големите предизвикателства на пост-модернизма е тенденцията към включване на Бога само в личния живот на човека. Свидетели сме на различни опити за отстраняване на Бога и вярата от обществения живот...Някои го наричат „християнофобия”...Отговорът на Папа Бенедикт XVI е повече от ясен: „Могат да се посочат много проблеми, които трябва да бъдат преодолени, но всички те, не биха се решили, ако не се отреди централна позиция за Бога, ако Бог не стане отново видим за човека”. Именно тук е мястото да се отдаде последователно и убедително христянското свидетелство. Това е най-важното служение, което ние християните, сме призвани да реализираме в света, в който живеем.

Има ли конкретен „образ” на Бога, който християните би трябвало да опознаят и засвидетелстват?
Ние опознаваме божият образ, посредством личността на Исус Христос, Божия Син, който стана човек, заради нашето спасение. Това е окончателното богоявление на тайната на Бог за човечеството. Ние християните сме призвани да познаем и свидетелстваме този Бог, Богът, който се „огъва” пред човека, който се стреми към нас, Бог, който е заедно с нас. В Christifìdeles laici (al n.34) Бл. Папа Йоан Павел II посочи: „Човекът е Божи възлюбен! И това е най-обикновеното и изключително известие, за което Църквата е длъжница на Човека! В думите и живота на всеки християнин може и трябва да зазвучи отново това известие: „Бог те обича, Христос е дошъл заради теб и заради теб Христос е Пътя, Истината и Живота! ” В този момент можем да се запитаме: „Това ли е Божия образ, който разкриваме чрез нашето поведение и изборът, който правим ежедневно?” Имаме голяма отговорност – да представим на света истинския образ на Бога, а не някакво подобие, омаловажено, изкривено и погрешно.

Новата Евангелизация е един от приоритетите на Църквата, какво очаквате от миряните, движенията и общностите?
Цялата тема, посветена на въпроса за Бога днес е ориентирана към новата евангелизация. Какво конкретно означава това? Означава, че този, който евангелизира, трябва бъде истински „Божи човек”, „истински обожател на Бога”...Кардинал Йозеф Рацингер казваше: „Само чрез докоснатите от Бога хора, Бог може да се завърне при човеците”, но искаше също да каже, че посланието, което ние християните сме призвани да известяваме е преди всичко Господ. Бог не може да бъде повод, за да говорим по други въпроси! Папа Бенедикт XVI повтаряше многократно: „Който не дава Бога, дава прекалено малко...”. Днес Църквата гледа с надежда към верните миряни, мъже и жени от нашето време. Поканата на Христос „Отидете и вие на лозето ми” трябва да бъде възприета от все повече миряни като призив към поемане на точно определена отговорност в живота и мисията на Църквата. Евангелизацията е въпрос на вяра, „тя е точен показател за вярата ни в Христос”. (Redemptoris missio, n. 2). Но в наше време Църквата гледа с голяма надежда и към църковните движения и новите общности. Те са мястото, където много християни наистина срещат Бога и се оставят да бъдат изваяни от него. Новите харизми освобождават изключителен мисионерски плам и усърдие у много верни миряни... „Творческите малцинства”, според Папа Бенедикт XVI са определящи за бъдещето на Църквата и света.

Днес сме свидетели на загуба за смисъла на живота, затова материалните блага и незабавните сигурни резултати тласкат редица хора към чисто самозодоляване, към индивидуализъм и в духовен аспект. Изборът, пред който са изправени християните не е ли достатъчно надежден?
В началото на своя понтификат Бенедикт XVI говори за различния вид „пустини” в света и обърна внимание най-вече на една: „Пустинята на Божията тъмнина, на празната душа, лишена от съзнание за чест и достойнство, която възпрепятства човешкия път. Вярата днес не може да се приеме за даденост, дори и сред кръстените... Папата ни обръща внимание, че се притесняваме прекалено за последиците, които оказва социалния, икономическия и политическия живот върху християнската вяра, а би трябвало първо да се замислим дали тя съществува. В днешно време това изглежда все по-нереалистично. Следователно, днес, голямото предизвикателство е да се преоткрят ценностите на вярата в живота на всеки християнин...да се преоткрие красотата на вярата и живота, вдъхновен от Евангелието. Тази е и основната цел на Годината на вярата, обявена за Църквата от Папата, която ще започне на 11 октомври догодина. Бенедикт XVI уточнява: „Вярата трябва да бъде преосмислена и най-вече живяна днес по нов начин, за да се превърне в част от настоящето. Затова няма да помогне „заливането” с вяра, единственото нужно нещо е тя да се живее цялостно днешния ден... Няма определени тактики и действия, които ще спасят християнството, а само вярата – преосмислена и живяна по нов начин”.

zd/ rv