Апел на Папата от Бенин към световните лидери: Африка е континент на надеждата, не
ампутирайте бъдещето на народите
Вторият ден от папската визита в Бенин започна от президентския дворец в Котону, където
Папата се срещна с представители на държавните, дипломатическите и религиозни институции
в страната. В центъра на своето вълнуващо слово, Бенедикт ХVІ постави надеждата, посочвайки
желанието за свобода изразено през последните месеци от някои африкански народи. Словото
на Папата премина отвъд националните и континентални граници с апела към политическите
лидери в целия свят да се противопоставят на скандалите и несправедливостите и да
не лишават своите народи от надеждата. Сред присъстващите 2500 представители бе и
бившия президент Емиле Зинзу, а в края на срещата Папата проведе частен разговор с
президента Томас Яи Бони.
“Lorsque je dis que l’Afrique est le continent…” „Когато
казвам, че Африка е континент на надеждата – подчерта Папата – това не е повърхностна
реторика, а изразявам по обикновен начин едно лично убеждение, което е и убеждение
на Църквата”.
Така, Папата обърна внимание на ония предразсъдъци и образи,
които са плод на песимистични анализи и „дават негативен образ на африканската действителност”.
По-конкретно Папата посочи опасността от нравоучителни и морализаторски гласове, които
виждат в Африка само „един огромен резерв” за лични или недостойни интереси. „Тава
е редуциращо и неуважително виждане, което води до недостойна кодификация на Африка
и нейните жители”, предупреди Папата, като посочи онези движения за свобода, които
в момента променят историята на много страни, включително и африкански:
“Ces
derniers mois, de nombreux peuples ont…” „През последните месеци много
народи изразиха желанието си за свобода, нуждата от материална сигурност и хармоничен
живот сред етническите и религиозни различия”.
Към това Папата прибави и раждането
на една нова държава, Южен Судан. Същевременно, допълни, че има държави с постоянни
конфликти, предизвикани от „човешката слепота, жаждата за власт и от икономическо-политически
интереси, които изключват достойнството на човека и на природата”. Бенедикт ХVІ припомни,
че „човешката личност жадува за свобода”, иска „уважение” и отстоява чистия начин
на държавно управление, което не смесва личния с обществения интерес”. Човешката личност,
изтъкна Папата, иска „мир и справедливост”.
“En ce moment, il ya trop
de scandales…” „В настоящия момент има много скандали и несправедливости,
много корупция и алчност, много неуважение и лъжи, много насилие, които водят до мизерия
и смърт”.
Тези злини измъчват африканския континент, но заедно с това и целия
свят, отбеляза Папата. Всеки един народ „иска да разбере политическия и икономически
избор в негово име, но когато се досети за „манипулация”, неговата реакция „понякога
е белязана от насилието”. Ето защо, обобщи Светия Отец, всички сме изправени пред
един общ проблем, засягащ всички страни – по-голямо достойнство и най-вече по-голяма
човечност”. Оттук и апелът на Папата към всички политически лидери в Африка и целия
свят:
“Ne privez pas vos peuples de l’espérance…” „Не лишавайте
вашите народи от надеждата! Не ампутирайте тяхното бъдеще, обезобразявайки тяхното
настояще”.
Папата допълни, че политическите лидери трябва да имат етическо
отношение, отговорност и смелост, а ако са вярващи, да се молят на Бог да ги дари
с надежда. Освен това, политическите лидери трябва да „останат честни сред временни
мнения и интереси” и бъдат „служители на надеждата”:
“L’Eglise n’apporte
aucune solution tecquinque…” „Църквата не предлага техническо решение и
не налага политически избор”, подчерта Папата, а е носител на „посланието на надежда”.
Това е надеждата, идваща от Бог, от убеждението, че „човечеството не е само пред предизвикателствата
на света”.
В края на словото си Папата се спря на значението на диалога между
религиите и още веднъж предупреди, че „никоя религия и култура не могат да оправдават
насилието или нетолерантността” в името на Бог, защото ще бъде „много голяма грешка”.
Заедно с това Папата посочи истината, като път за истинския диалог:
“Cette
vérité n’exclut pas, et elle n’est pas une confusion…” „Тази истина не
изключва и не обърква. Криворазбраният междурелигиозен диалог води до объркване или
до синкретизъм”.
„Понякога междурелигиозният диалог не е лесен”, призна Папата,
но това не означава поражение. Воденето на диалог не е израз на слабост, посочи, а
„защото се вярва в Бог”. Оттук и неговото насърчение, че „да имаш надежда не означава
наивност, а дело на вярата за едно по-добро бъдеще”. Папата завърши словото си с
призива:
“Aie confiance, Afrique, et lève toi!...” „Африка,
вярвай и се изправи! Господ те зове”.