Africae Munus - приносът на Църквата за изграждането на нова Африка

Апостолическото постсинодално насърчение Africae Munus (Задачата на Африка) е редактирано от Бенедикт ХVІ на базата на 57 предложения, направени по време на Специалния Синод за Африка, провел се през октомври 2009 и посветен на помирението, справедливостта и мира. Документът е разделен на две части: първата разглежда основните структури на църковната мисия в Африка, чиято цел е помирението, справедливостта, мира и евангелизацията; във втората са посочени областите за апостолата на Църквата с особен акцент на възпитанието, здравеопазването и медиите. И двете части са пропити от духа на надежда със съзнанието за интелектуалния, културния и религиозен потенциал на континента, но също и за настоящите предизвикателства пред Африка. С този документ Папата иска да насърчи целия африкански континент да приеме завинаги Христос, като се освободи от всичко онова, което спъва неговото развитие и намери у себе си сили за нов тласък в живота и историята.

Africa Munus се базира на две постсинодални апостолическо насърчения: Ecclesia in Africa (Църквата в Африка), публикувано през 1995 след Първия специален синод за Африка, и Verbum Domini (Словото Господне), публикувано през 2010 след Генералния синод за Божието Слово. Също така е свързан и с работния документ на Генералния синод за Новата евагелизация, който ще се проведе през 2012.

1. Основните структури на църковната мисия в Африка
Изхождайки от предпоставката, че Африка има нужда от гласа на Христос, който и днес провъзгласява любовта към другия, дори и към неприятеля, Апостолическото насърчение Africa Munus приканва към помирение с Бог и ближния, което е необходимия път към мира. За да се поеме по този път е необходимо вътрешното пречистване на човека и прошката, които позволяват възвръщането на хармонията между семействата. Това, обаче, не отменя категоричната позиция, че от извършилите криминални престъпления трябва да бъде потърсена отговорност, за да не се повтори това.

Въпреки, че изграждането на един справедлив социален ред засяга политическата сфера, подчертава Папата, Църквата има дълга да формира съзнанието на мъжете и жените, възпитавайки ги в божията справедливост, която е основана на любовта, себедаряването и преминава отвъд границата на човешката справедливост. Да се живее с божията справедливост, посочва Папата, означава да се положат усилия за прекратяване на конфискуването на блага за сметка на цели народи, което е недопустимо и неморално (АМ 24), с поглед към солидарността и милосърдието, според логиката на Блаженствата. Затова, подчертава Папата, трябва да се окаже особено внимание към бедните, гладните, болните, затворниците, мигрантите, бежанците и останалите без покрив. Църквата дава своя принос за изграждането на нова Африка, като става изразител на „безмълвния вик на невинните хора или народи, чиито управници ипотекират настоящето и бъдещето в името на националните интереси (АМ 30).

Сферите на действие, чрез които всичко това може да бъде приложено нар практика
На първо място катехизиса, но не само възприеман теоретически, а живян на практика в личния, семейния и социалния живот. Нужно е задълбочен размисъл за локалните традиционни практики, особено свързаните с помирението, за да се изтъкнат ония аспекти, които помагат или възпрепятстват инкултурацията на Евангелието. Към това се прибавя новото братство, което се противопоставя на трибализма, расизма и етноцентризма.

Папата настоява за „особена защита” на семейството, заплашено от изкривяване на понятието за брак, обезценяване на майчинството, банализирането на аборта, улесняване на развода и релативизма на една „нова етика”. Ето защо, посоча Бенедикт ХVІ, семейството трябва да се превърне в „домашна църква”, носеща мир и хармония в обществото. Голямото уважение към възрастните в Африка, допълва Папата, може да вдъхнови Запада, като пример за стабилност и социален ред.

От особена защита се нуждаят жените, чиято роля в обществото и Църквата е незаменима. Ето защо, пише Папата, трябва да се попречи на насилието срещу тях и да бъде осъдено от всички християни.

Децата са дар Божи, извор на надежда и обновление, пише Папата в апостолическото насърчение за Африка, но много често са в центъра на недопустими и осъдителни обстоятелства, като деца-войници, затворници, експлоатирани, дискриминирани или продавани като сексуални роби.

Бенедикт ХVІ подчертава защитата на човешкия живот. Църквата се противопоставя на аборта, алкохолизма и е на предна линия при посрещането на пандемиите на малария и туберкулоза. Коварната болест СПИН изисква медицински и фармацевтичен отговор, но също и етически, което означава ефикасна превенция, базираща се на сексуално въздържание, отказ от сексуален промискуитет и съпружеска вярност в името на една антропология, основана на естественото право и Божието Слово. Много важна задача е премахването на неграмотността, пише Папата, което се равнява на социална смърт, както и премахването на смъртното наказание.

Апостолическото насърчение Africa Munus подчертава, че Африка има нужда от добри правителства, чиито действия зачитат Конституцията, свободните избори, независимата съдебна система, прозрачна администрация и не бъдат изкушавани от корупцията. Заедно с това е важно да не допускат експлоатацията на първични материи в името на общото благо; да зачитат основните блага, като водата и земята; да имат компетентен поглед на международно ниво по въпросите на миграциите и глобализацията на солидарността, която включва „принципа на безвъзмездността и логиката на даряването, като израз на братството” (АМ 86).

Главното внимание на Папата е насочено към диалога. Той трябва да се развива в две посоки: икуменическа, тъй като разделението на християнството е скандално. Затова Папата призовава за учредяването на нови икуменически асоциации, които да извършват милосърдна дейност и защитават религиозното наследство от експанзията на локални африкански църкви, синкретични движения и сектите, които много често съблазняват политиците и вярващите от енориите. Другата посока на диалога е между религиите: с традиционните африкански религии, за да приемат онова, което съответства на Евангелието и различават онези, клонящи към магьосничество. Много важен е диалогът с исляма, въпреки че в някои страни той може да се представя в агресивна форма. Затова Бенедикт ХVІ подчертава, че много е важно да се запази уважението към мюсюлманите, защото те също са монотеисти, както християните. Нужен е такъв диалог, подчертава Папата, който зачита свободата на религията и съзнанието.

2. Сферите за апостолата на Църквата
Папата се обръща конкретно към всички нива в църковната йерархия:

Епископите призовава към свят живот, единство със Свети Петровия приемник и общение със свещениците. Те трябва да се съпротивляват на „изкушението на национализма” и трябва да полагат усилия за възпитанието на миряните. Диоцезите, допълва папата, трябва да бъдат „модели за личностно поведение, прозрачност и добро финансово управление”. (АМ104).

Свещениците трябва да бъдат примери за целибата и откъсване от материалните блага, преодолявайки племенните и расови граници, без да изпадат в изкушението да станат политически водачи или социални ръководители.

Семинаристите са призвани към добра богословска и духовна подготовка в подходящи среди, предвид тяхната психологическо и човешко израстване, и се стремят да бъдат апостоли на младежите.

Миряните трябва да имат свят живот в света, демонстрирайки, че преди да бъде средство за печалба, трудът е сферата за личната реализация и за служение към ближния. За онези миряни, които работят в политическата, икономическата, културната и социалната сфера, Папата напомня, че трябва да имат добро познаване на Социалната доктрина на Католическата църква.

Дяконите, богопосветените и катехистите Папата призовава към постоянна подготовка, за да бъдат примери за християнски живот, свидетелстват Бог и се посвещават на ближните.

Училищата, университетите и католическите институти трябва да бъдат проводници на мира и хармонията в обществото; да търсят Истината отвъд човешката натура ; да допринасят за развитието на богословието в Африка, поддържайки свята католическа идентичност и насърчават инкултурацията.

Здравните институции, посочва Папата, трябва да виждат във всеки болен страдащ член на Христовото Тяло. Затова нейните усилия срещу болестите трябва да отговарят на етическото учение на Църквата и защитата на живота. Финансовите ресурси трябва да бъдат управлявани в прозрачност и трябва да бъдат предназначени за доброто на болните. Малките диспансери, осигуряващи първа помощ, трябва да бъдат умножени.

Средствата за комуникация. Църквата трябва да има по-голямо и координирано присъствие в медиите и гледа към новите технологии, посочва Папата, тъй като те са „средства евангелизация и формиране на африканските народи към помирение, справедливост и мир”.

dg/ rv