Бенин очаква Папата: от "Портата на робството" към празника на вярата

Бенин е готов да посрещне Папата от 18 до 20 ноември, но какво означава апостолическото посещение за тази страна? Пред микрофона на Радио Ватикана отговаря Главният наставник на Капуцините в Бенин, брат Луи Копари:

*********
„Присъствието на Папата означава присъствието на Католическата църква и усещането за единство, да се чувстваш в общение ... Тук проблемът на инкултурацията e много жив, а именно, усещането, че Христос идва Африка и се въплъщава в африканските традиции. Посещението на Папата носи ликът на Христа и истинската католическата вяра. Църквата в Бенин е млада. Тази визита носи радост за всички. Тук имаме много звания: В Котону всяка година имаме 25, 30 свещеници, диоцезални, камилиани, капуцини… Много, много звания. Въпреки това Църквата е все още млада, нужно и е да се затвърди и укрепи.

Смята се че един от акцентите в папската визита ще бъде духовната грижа за семействата...
Да, така е, тук семейството все още e под влияние на различни местни менталности и традиции, който го правят уязвимо, незадружно, с много проблеми. Ето защо идването на Папата със сигурност ще донесе подкрепа в това отношение.

Друг съществен аспект е възпитанието и формирането на новите поколения?
Първите мисионери създадоха начални училища във всички енории. Дори и днес много от училищата в Бенин са ръководени от католици, от енориите. И все пак се усеща необходимостта от едно по-задълбочено формиране на ниво университети. В момента има доминиканци в главния университет на Бенин, със сигурност обаче съществува необходимост от допълнително обучение на всички нива.

В Уида , Папата ще посети гроба на кардинал Гантин, фигура от голямо значение за страната...
Това е знак на почит, към този голяма кардинал от Бенин, на когото са наименувани летището, няколко улици, различни инициативи ... Това беше един велик човек, уважаван от всички, от мюсюлманите, от местните традиционни религии. Кардинал Гантин е извънреден пример. Той имаше чувство за всички традиционни африкански ценности на Бенин, но в същото време, казваше, че живеем по един добър начин католическата вяра.

В Уида Папата ще посети Базиликата на Непорочното Зачатие и ще подпише пост синодалното Насърчение. Тук също се намира и т.н. порта на робството или онази врата за там, откъдето няма връщане, подобна на онази, посетена от Папа Йоан Павел II в Сенегал, на остров Горé ...
Уида е градът на портите, той е като символ на християнството на католицизма в Гвинейския залив, бившият Дахомей. Тук от 1600 до началото на 1800 г. робството засяга не само Бенин, но всички страни от Залива ... Портата на Уида е мястото, където биват докарвани хиляди мъже, жени и деца, жигосани, маркирани, с вързани ръце, натъпкани в огромни лодки, хиляди и хиляди хора. Много умират още по пътя ...

Какво е съдбата на тази врата?
През 1985-86 UNESCO я превърна в паметник, една огромна арка, гледаща към океана, наречена “портата от която няма завръщане”. В последствие, в близост до нея по случай Юбилейната 2000 година бе издигната “портата на спасението”. След това бе построен и един трети монумент, една трета порта, която е наречена “Порта на завръщането”, на завръщането на наследниците на робите от миналото, които днес идват обратно в Бенин. А сега има и една четвърта порта, преди града, ето защо днес Уида е наричан “градът на портите”.

Как се приготвяте за срещата с Папата?
Ще му предадем подкрепата на нашата молитва и нашата близост с народа. Ще кажем на Папата, че ще продължим да се ангажираме като даваме най- доброто от себе си с присъствието и с дейността си. Преди две години, ние предадохме една енорията в ръцете на диоцеза и поехме друга, за да бъдем винаги "на предни линии". Имаме три благотворителни организации, три приюта , имаме около 200-250 деца в семействата от енорията: това е една голяма благотворителна дейност извършвана в близостта с хората в нужда. Всичко това ще поставим в ръцете на Папата. Мисля че най-голямото богатство, което можем да дадем и сме дали досега е подхранването на нови звания: за тях ще се молим заедно с Папа Бенедикт XVI”.

*********
Но какво е значението на религията в Африка? По този въпрос говори пред микрофона на Радио Ватикана отговаря отец Целестин Авокан , доктор по богословие от диоцеза на Локоса:

„Важността на религията в Африка днес излиза извън рамките на традиционните религиозни практики. Африканците са много религиозни, но в продължение на години са следвали естествената религия и е важно да им се помогне да разберат християнството и да следват Христос, Словото на Живия Бог.

Какво е значението на срещата между Папата и семинаристите, която ще се проведе в Уида?
Срещата е важна, защото голямата семинария в Уида е мястото поверено от първия викарият през 1881, за подготвянето на всички свещеници от западния бряг на Африка. В Уида идват тези, които по късно бяха познати като кардинали от Бряг на слоновата кост, Гана, Сенегал. Уида е като “пра родител”, алма матер за всички. Там е погребан кардинал Гантин, който в продължение на 32 години работи в курията в Рим и който бе издигнат в кардинал в същия ден заедно с Папа Бенедикт XVI. Срещата е важна също, защото ще покаже на семинаристите, че обновяването на живота в Африка днес може да тръгне точно от Уида, като се насочва той все повече към приятелството и солидарността, а не към егоизма и индивидуализма.

Пост-синодалното насърчение, което Папата ще връчи на африканските епископи, се опира на три стълба: помирение, справедливост и мир. Какви са вашите очаквания?
Тези три стълба са важни, защото по своята същност африканската култура е култура на солидарността, но тази солидарност трябва да бъде осветена от Евангелието. Тези солидарност и култура, които ние африканците смятаме за толкова красиви, имат своите ограничения и недостатъци. Както бе казано на Аврам: “Остави земята си и отиди там, където ще ти посоча”, така и Африка трябва да изживее един Изход на освобождение, посредством Евангелието, с цел да избегне затварянето в себе си.

Какво пожелание ще отправите към Папата по време на това пътуване?
Да бъде чут от всички. Очакват го с радост, за да открият в негово лице този, който може да им даде енергия, да ги затвърди във вярата. Неговата непринуденост ще завладее, защото отдалече изглежда, че Папа Бенедикт е суров човек, но отблизо е обикновен и това ще завладее сърцата. Познавам традициите на своята страна: на непринудеността на госта ще откликне гостоприемството и това ще бъде много важно”.

bp/ rv