Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Псалмите са безценни молитви по пътя към Бог

Нека християните да се научат да се молят с думите на Псалмите. Това бе призива отправен от Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция на площад „Свети Петър”, който с катехистичната беседа посветена на псалм 110 (109), завърши цикъла за Молитвата чрез Псалмите. Псалм 110, посочи Папата, чества - чрез образа на царя и свещеник Мелхиседек – царствеността на свещенството на Христос и оттук на победата на Божията любов над смъртта.

Чувства на радост и тъга, съмнения и страх, които получават отговор и утеха. Това е основната характеристика на Псалмите в които намираме цялостната личност на човека с неговите устреми и противоречия. Но в тях срещаме и Бог с неговото благоволение и сила. Псалмите, посочи Папата, „са безценни молитви”, които си заслужва да бъда открити и преоткрити като спътници във всекидневието на вярващите:

„Подновявам още веднъж призива към всички да се молите с Псалмите, използвайки часослова на Църквата, със сутрешната хвалебствена молитва, вечерната молитва и молитвата преди лягане. По този начин нашата връзка с Бог ще се обогати по всекидневния път към него и ще се реализира в радостта и вярата”.

Псалм 110 (109), посочи Папата, е най-цитираният Псалм в Новия Завет, защото олицетворява с вдъхновена прецизност мисията на Христос на земята:

„Това един много обичан от древната църква и вярващите от всяко време Псалм. Вероятно в началото тази молитва е свързана с интронизацията на царете от Давидовия род; въпреки това нейният смисъл преминава отвъд специфичните исторически обстоятелства, разгръщайки се към по-широки измерения, превръщайки се във възхвала на победоносния Месия, прославен и стоящ от дясно на Бога Отца”.

Личността, която се откроява в стиховете на Псалма е цар Мелхиседек, царя свещеник на Салем, който – припомни Папата – „благослови Аврам и поднесе хляб и вино след победоносната битка на патриарха за спасението на Лот от ръцете на неприятелите, които го бяха пленили”. Ето защо, отбеляза Бенедикт ХVІ, „Мелихиседек съдържа в себе си онези черти на царственото свещенство, които ще станат видими с идването на Христос”:

„Във възкръсналия и възнесъл се на небето Господ Исус, който седи отдясно на Отца, се осъществява пророчеството на Псалм 110 (109) и свещенството на Мелхиседек достига до своята кулминация. Принасянето на хляба и виното от Мелхиседек по времето на Аврам, намира своята пълнота в евхаристичния жест на Исус, който в хляба и виното дарява себе си и побеждавайки смъртта, дарява на всички вярващи живота”.

Главни действащи лица в този Псалм, отбеляза Папата, са Бог и царя, неговият избраник, който е поставен от дясната Му страна, знак на „абсолютна привилегия”. Въпреки това, подчерта Бенедикт ХVІ, „истинската царственост има смисъл само ако е живяна, както Христос, „в служба на другите и в себеотдаването”:

„Упражняването на властта е задължение, което царя получава пряко от Господ и отговорност, която трябва да живее в подчинение и послушание, превръщайки се по този начин в знак сред народа на мощното и прозорливо присъствие на Бог”.

Непобедимостта и способността на царя да преобразява своите неприятели е друг ясен знак за месианския характер на Псалма, посочи Папата. Това, е преди всичко знак за голяма утеха и надежда за цялото човечество:

„В света съществува много зло, съществува една постоянна битка между доброто и злото и изглежда сякаш злото е по-силно. Но това не е така! По-силен е Господ, нашият истински Цар и Свещеник, Христос, защото се бори със силата на Бог и въпреки, че всички неща, каращи ни да се съмняване в положителния край на историята, побеждава Христос, побеждава доброто, побеждава любовта, а не омразата”.

svt/ rv