Отец Йосиф Йонков навърши 60 години свещенство: „Бог няма да ни остави ако ние не го оставяме”

„60 години служба на верните, според скромните ми възможности. Най-искрено благодаря на Бога, който ме е избрал за свой служител и на всички живи и покойни, които са ми помагали”: това казва 85 годишният отец Йосиф Йонков за своя 60 годишен свещенически път. Точната дата на годишнината е 28 октомври 1951г., когато заедно с други семинаристи бива ръкоположен за диоцезален свещеник от ръката на Никополския епископ Евгений Босилков. Тогава владиката им казва да слушат старите свещеници и им помагат, но също винаги да се стремят да развиват духа и интелекта. Думите на монс. Босилков стават здрава основа в нелекия свещенически път на отец Йонков в трудното комунистическо време. През 1969г. о.Йосиф полага вечни обети при отците Пасионисти в Белене и поддържа пламъка на вярата у католиците, като енорийски свещеник в с.Ореш, с. Асеново, гр.Белене, с.Трънчовица и с.Драгомирово. Понастоящем отец Йосиф живее в манастира на Пасионистите в с.Ореш,като пътува до Драгомирово с кола. Днес думите на този дребничък, свенлив и усмихнат човек, звучат мъдро и има на какво да ни поучат. С отец Йосиф Йонков разговаря пред микрофона на Радио Ватикана Росица Златева:

**********
Отче, какво е най-необходимото, за да се стане свещеник?
За да станеш свещеник, трябва да имаш добри родители, особено добра майка, набожна майка, която да се грижи за децата си не само да са добре„материално”, но и да търсят вечния живот, да търсят Бога, да обичат ближния и да са трудолюбиви. Има майки, които още като са приели детето от зачеването му, са пожелали то един ден да стане свещеник. Ние сме осем деца. Семейството ни беше много добро. Майка ми беше много редовна на църква. Сутрин бие ли камбаната към 5-6 часа за литургия, веднага ни вдигаше всички от леглата. Спи ни се, дърпаме се, но – не, тя не ни оставяше да не отидем на миса. Мама много хубаво пееше, много хубав глас имаше. Цялата църква да пее – нейния глас се чуваше. Винаги знаех, че мама е в църквата. Брат ми Йонко също хубав глас имаше, а и другите ми братя и сестри пееха.

Кои са най-важните личности през годините, оставили незаличими следи във вашето духовно служение?
Благодаря на Бога, че моите учители се случиха много добри. Това бяха отец Купен Михайлов, отец Кирил – голям богослов, голям моралист, добър и ревностен свещеник. Владиката /Е.Босилков/ беше много добър с нас, докато беше жив. Всички свещеници бяха много добре разположени към нас, които бяхме млади свещеници. Също и отец Михаил беше добър, отец Ириней. Имаше някой от нас, които се отказаха или ги принудиха. Много зависи от това от каква среда си излязъл. Много хора мислеха, дори свещеници, бяха убедени, че от комунизма повече отърване няма – край, завинаги. Но Бог реши и направи чудо и този строй пропадна.

С идването на пасионистите в нашата епархия през 1993 г., какво се промени?
Голяма радост, голяма помощ, без тях ние почти загивахме. Нямаше духовници, не успявахме да обслужваме енориите – къде по-напред да отидем?! Да не говорим, че ни беше и забранено – само църквата имахме и наоколо – нищо, даже църковните дворове ни бяха иззели. Имам случай, пътувах с влака до Свищов, сяда един мъж до мене, цивилен, не го знам какъв е и казва: „Колкото по-ви гоним, толкоз повече сте се разшавали...” Моите роднини също страдаха заради мен. Например моите братя, особено Петър, никъде не им даваха работа. А като питат защо, им отговарят: защото имате брат свещеник. Навсякъде беше така ... комунизъм...

Какво ще посъветвате младите, които размишляват дали да тръгнат по пътя на свещенството?
Радваме се, знаем, че има млади момчета, вече почти готови. Радваме се и на тези млади, които са вече свещеници, както е о.Страхил – с висше образование, историк, преподавател и решил да стане свещеник. Радваме се много и на о.Койчо – с висше образование, счетоводител, учител бил и накрая пожела да стане свещеник. Това е чудо – да. Това са чудеса Божии. И сега тук има деца, много будни и редовни. А и ние всеки ден се молим за нови свещеници. Така че, Бог няма да ни остави, ако и ние не го оставяме. Ето пример от Св.Писание: обърна един Павел от гонител в един от най-ревностните Апостоли. На Бога всички са деца. Бог гледа: който го обича и изпълнява заповедите му – Бог е там, при него. Без разлика. В такива времена ние виждаме Божия план... Ние знаем, че Бог няма да ни изостави. Дяволът колкото и да е силен, последната победа е на Господа. Така че ние не можем да се отчайваме. Ние трябва да даваме добър пример, особено на младите!

А какво ще кажете на младите родители, които днес свободно могат да възпитават децата си в духа на вярата и християнските ценности?
Едно дете трябва да е здраво, умно, да получи от семейството си вярата. Всяка добра майка - християнка трябва да има тая грижа, не само да растат децата, но да им предаде и вяра, и любовта към Бога, и към ближния, да знае детето, че в живота ще има много трудности и изпитания. Тялото иска всичко, света и той не се вразумява, каквито и новини да слушаш, няма да чуеш нищо хубаво. Но децата трябва от малки да се учат на труд. Трябва да бъдат подготвени, всичко да могат да понасят, защото животът е такъв – не е само лесно, няма само компютър, цял ден игра и нищо да не помагаш в къщи. Има всякакви грижи в живота. Но тук и родителите са виновни. Имат любов, но това не е истинска любов, това е природна любов, а Бог иска да имат християнска любов. Да учат децата да бъдат добри, да могат да обичат, да прощават.

Какво ще пожелаете на християните в „новото време”?
Да могат да вършат най-потребното за сегашното време, да са полезни за децата и за младите, до колкото е възможно и да се опират на Бога. Да бъдат наистина набожни, да заместят самите свещеници, защото няма достатъчно свещеници. Да бъдат Апостоли, където Бог ги е поставил, да чувстват, че вършат добро. Така че утре като ни повика Господ, да можем да му дадем сметка. После, да бъдем смирени, да не се гордеем, да се отнасяме с всички добре. Бог вижда и знае всичко, той иска от нас да даваме добър пример и доколкото имаме сили, да можем да вършим каквото е възможно, и с любов към Бога, и към ближния. Най-много иска да помагаме на другите”.

dg/ rv