Бенедикт ХVІ за ембрионалните стволови клетки: нито едно обещание за по-добро здраве може да оправдае унищожението на човешкия живот

Който извършва изследвания над ембрионалните стволови клетки, унищожавайки ги в името на медицинския прогрес, „нарушава тежко правото на живот на всяко човешко същество”. Това подчерта Бенедикт ХVІ в словото си към участниците в международната Конференция посветена на възрастните стволови клетки, които прие на аудиенция във Ватикана. Използването на възрастни стволови клетки, посочи Папата, не поражда етически проблеми и позволява на науката да бъде наистина в служба за благото на човечеството.

Някой научни изследвания, в името на обещания за по-добро здраве, но също и в името на значителни печалби, не искат да им се поставят етически бариери. Ето защо, Църквата, която смята живота като свещен Божи дар, отхвърля винаги този начин на мислене, защото прогреса без правила има „неприемлива човешка цена”. Това посочи Бенедикт ХVІ в словото си подчертавайки, че изследванията върху ембрионалните стволови клетки и възрастните стволови клетки посочват ясно различието във вижданията относно този въпрос. На преден план Папата постави красотата на науката, която показва способността на човешкия гении да „изследва чудесата на вселената, сложността на природата и характерната красота на живота, включително и на човешкия живот:

“Since human beings are endowed…
„Въпреки това – посочи Папата – от момента в който човешките същества са дарени с безсмъртна душа и са създаден по образ и подобие Божии, съществуват измерения в човешкия живот, които са извън границите на онова, което естествените науки имат компетентността да определят. Ако тези граници се нарушат, съществува сериозната опасност уникалния и неприкосновен човешки живот да бъде подчинен на чисто утилитарни цели”.

„Прагматичния манталитет, който често влияе на съвременния свят – продължи Папата – е готов да използва всички средства на разположение, за постигне желаните цели, въпреки широкото доказателство за разрушителните последствия подбудени от този начин на мислене”. Когато целта на научните изследвания е намирането на лечение за неизлечимите болести, тя се превръща в един вид изкушение за „учените и политическите отговорници за премахването на етическите възражения, за да се продължи с изследването, което изглежда предоставя обрат в тази сфера”:

“Those who advocate research on embryonic stem cells…
„Онези, които подкрепят изследванията на ембрионалните стволови клетки с надеждата да постигнат подобен резултат, отричат неприкосновеното право на живот на всяко човешко същество, от момента на неговото зачатие до естествената му смърт. Унищожението дори на само един човешки живот не може никога да бъде оправдано с понятието за „ползата”, която то може да донесе един ден на друг човек”.

От другата страна, изследванията на възрастните стволови клетки зачитат етическите граници и са образ на една наука, „която може да даде наистина значителен принос в насърчението и закрилата на човешкото достойнство”. Затова, прогреса в този сектор, посочи Папата, може да се смята за „значителен”, защото възможността за изцеление от неизлечимите хронични болести не е в ущърб на човешките ембриони, тъй като се „използват тъкани от възрастния организъм, кръвта от пъпната връв при раждането или тъканите на зародиши, умрели от естествена смърт”.

“The improvement that such theapies…
„Подобрението, което тези терапии обещават, представлява значителна крачка напред в медицинската наука и дава нова надежда на болните и техните семейства. Затова, Църквата насърчава онези, които водят и подкрепят този вид изследвания, но винаги ако те са извършвани с респект към цялостното благо на човешката личност и общото благо на обществото”.

Ето защо, прибави Папата, „диалога между науката и етиката е от голяма важност, с цел да се гарантира, че напредъка в медицината не е постигнат с ценната на невинни човешки животи”. Освен това, продължи Бенедикт ХVІ, „освен чисто етическите съображения, съществуват и въпроси от социално, икономическо и политическо естество, които трябва да бъдат разгледани, за да се гарантира, че прогреса на медицинската наука върви редом с едно справедливо и безпристрастно разположение на медицинските услуги”:

“The Church thinks not only of the unborn…
„Църквата е внимателна не само към новородените, но също и към онези, които нямат достъп до скъпите медицински лечения. Болестта не прави разлика между хората и по тази причина е справедливо плодовете от научните изследвания да бъдат на разположение на всички онези, които могат да извличат полза от тях, независимо от средствата с които разполагат”.

svt/ rv