Бенедикт ХVІ: Божият закон трябва да се спазва със сърцето
Всички сме призвани да поставим Бог и „Неговата света воля” в центъра на нашия живот
и по-специално свещениците, които са „призвани да живеят в Господ и от Неговото Слово,
което е извор на живот”. Това бе основният акцент катехистичната беседа на Бенедикт
ХVІ, която посвети на Псалм 119 (118). В своето размишление Папата призова свещениците
да преоткрият „красотата и силата” на целибата.
Дълъг Псалм, който чрез силата
на поезията изразява простата и дълбока реалност на вярата, че който се вслушва в
Бог и следва неговото Слово има живот, надежда, утеха, всичко. Така Бенедикт ХVІ представи,
пред хилядите вярващи и поклонници на площад Свети Петър, „величествения и тържествен”
Пслам 119 с неговите 176 стиха. Този "уникален по рода си" Псалм, посочи Папата, е
посветен на величието на божествения Закон:
„Псалм 119 е изпълнен
с любовта към Словото Божие. Той възхвалява неговата красота, спасителна сила, способност
да дарява радост и живот. Ето защо, божествения Закон не е тежко робство, а дар на
Божията благодат, който освобождава и води към щастието”.
Закон,
който ни прави свободни, а не роби. Дева Мария, отбеляза Бенедикт ХVІ, е първото създание,
което разбира и живее в пълнота тази истина; тя е „внимателна и любвеобилна пазителка”
на Словото Божие и учи християните как да се отнасят към Божиите заповеди:
„Божият
Закон трябва да се спазва със сърцето. Той не изисква сервилно послушание, а по-скоро
синовно, доверчиво и съзнателно спазване. Вслушването в Словото Божие е лична среща
с Господаря на живота, среща която трябва да се преведе в конкретни решения и да се
превърне в път и следване”.
В размишлението си Бенедикт ХVІ се спря
по-специално на стих 57, който определи като „речник за доверчивата връзка на вярващия
с Бог”. Въпросният стих, в който се казва „Господ е дял от моето наследие” посочи
Папата, се отнася по-специално до свещениците от еврейското племе Леви. Те са като
„посредници на свещеното”, и като такива не „могат да притежават земи”, защото Бог
е „тяхната земя” и на Него трябва да поверят всяка своя нужда:
„Тези
стихове от Псалма са много важни и днес за всички нас. Преди всичко за свещениците,
призовани да живеят само от Господа и от Неговото Слово, без други сигурности и имайки
само Него като единствено добро и извор на истинския живот. На тази светлина може
да бъде разбран свободният избор за целибата в служба на Царството Небесно, който
трябва да се преоткрие в цялата му красота и сила”.
Тази част от
Псалма, продължи Светият Отец, е също призив към всички вярващи „да бъдат вкоренени
в Евангелието, да се уповават на Господа и Неговото Слово и да живеят с Него в общение
и радост”:
„Нека позволим на Господ да положи в нашето сърце любовта
към неговото Слово и да ни дари благодатта да поставим Него и Неговата света воля
в центъра на нашия. Нека изпросим от Него, нашата молитва и целят наш
живот да бъде озарен от Божието Слово, „светило за нозете ни
и светлина за пътеката ни”, за да бъде сигурен нашия път по земята на
човеците”.
В края на генералната аудиенция Папата припомни „проливните
дъждове, наводненията и земните свличания, в регионите на Централна латинска Америка
и Североизточна Азия, отнели стотици човешки живота и оставили без покрив многобройни
хора:
„Още веднъж изразявам моята духовна близост към всички страдащи
поради природните бедствия. Призовавам вярващите към молитва за жертвите и техните
близки и към солидарност, за да могат институциите и хората с добра воля да сътрудничат
благородно в предоставянето на помощи на хилядите хора засегнати от тези бедствия”.