Inter mirifica : медиите в сферата на евангелизацията

Днес предимствата на медиите в сферата на евангелизацията са добре познати на Църквата по целия свят. За тяхната полза, още преди половин век, съборните Отци прогнозираха една светла перспектива. Визията на Църквата от Вторият Ватикански събор по отношение на средствата за социална комуникация е представена в декрета Inter mirifica, обнародван от Папа Павел VI през 1963 година.

Известният италиански кинорежисьор Федерико Фелини бе казал: когато киното се роди, Църквата гледаше на него като дело на Сатаната и когато Църквата най-накрая откри, че киното може да бъде и нещо добро, то вече се беше превърнало в дело на Сатаната. Но Съборът не допуска тази грешка и в декрета Inter mirifica посочва: „Църквата признава, че тези средства ако се използват правилно, могат да бъдат от голяма полза за човечеството [...]. Но тя също знае, че човек може да ги използва срещу промисъла на Твореца и в ущърб на самия себе си” (2).

Съборът изтъква необходимостта от добре оформена съвест при използването на средствата за масова информация, особено във връзка с два изключително спорни въпроса. Първият се отнася до научните изследвания и разпространението на новини. Информацията не трябва да бъде само в съответствие с фактите, а трябва и да зачита правата и достойнството на човека. Днес, когато стремежът е да се привлече вниманието на обществеността и се търсят главно сензационни новини, струва си да си припомним твърдението от Втория Ватикански събор, че „не всяко знание е полезно, а „милосърдието е онова, което назидава" (5). Това, разбира се, не означава, че медиите не трябва повече да упражняват обществен контрол.

Вторият въпрос „засяга връзката между правата на изкуството и нормите на морала” (6). Декретът Inter mirifica твърди, че върховенството на обективния морален ред превъзхожда всички различни форми на човешката дейност, включително и на изкуството. Не е вярно, че на тези, които се посвещават на изкуството трябва да им бъде „позволено повече”. Когато се изоставя или отхвърля етичното измерение биват създавани само, т.нар инсталации, които, лишени от истинска дълбочина, се ограничават единствено да провокират.

Ето защо за разрешаването на горепосочените проблеми, Съборът поставя на преден план необходимостта от спешното формиране на „свещеници, богопосветени и миряни за използването с необходимата професионална и нравствена квалификация, на средствата за комуникация”.