С тържествена церемония Бенедикт ХVІ откри академичната година на Папските университети

Свещеникът е "служител на Евангелието и администратор на Тайнствата Божии". Това бе акцентът в размишлението на Бенедикт ХVІ по време на вечераната молитва в Базиликата "Свети Петър" с която тържествено откри новата академична година на римските Папски Университети. На богослужението взеха участие семинаристи, студенти и професори от международните Папски Колежи и римски Църковни университети.

В началото на краткото си размишление Бенедикт ХVІ се спря на апостолическото писмо на Пий ХІІ под формата на Motu Proprioq “Cum Nobis” с което преди 70 години учредява Папският институт за свещеническите звания.

„Негова цел е да насърчава свещеническото звание, разпространява познанията за достойнството и необходимостта от свещенството и да окуражава молитвата на вярващите към Господ да дари многобройни и достойни свещеници”.

Светият Отец продължи размишлението си насочвайки вниманието на присъстващите младежи към откъса от първото послание свети Петър (1Пт 5, 1), който е своеобразен призив за размисъл над мисията на Пастирите в християнската общност. Още от зората на Църквата, припомни Папата, „тяхната мисия е да възвестяват Словото Божие чрез проповедта и отслужването на Христовата жертва, Евхаристията”:

„Свети Петър настоява над взаимната солидарност на Пастирите в служението, подчертавайки своята и тяхната принадлежност към единствения апостолски ред. Воденето на Христовото паство е тяхно общо звание и задължение, защото са обединени с Христос в специална връзка… Ето защо, не може бъдеш добър пастир, ако не си едно само с Христос и Неговите членове в любовта”.

Апостолското звание, продължи Папата, съществува благодарение на личната среща с Христос, подхранвана от молитвата и вдъхновена от желанието за възвестяване на полученото послание и опита на вярата на Апостолите. Въпреки това, подчерта Бенедикт ХVІ, съществуват три условия за нарастване на хармонията с Христос в живота на свещеника: желание за сътрудничество с Исус, безвъзмездност в пастирските задължения и готовност за служение:

„Коренът на свещеническото звание се крие в действието на Отца, реализирано в Христос посредством Светия Дух. Служител на Евангелието е онзи, който е в синхрон и съкровено приятелство с Христос, за реализирането на всичко, както е „угодно на Бог”, според Неговата воля на любов, с вътрешна свобода и дълбока радост в сърцето”.

Господният призив за свещенство, припомни Папата, не е плод на особени заслуги, а дар на който да се отговори безрезервно, посвещавайки се не на собствените планове, а на Божия план. Като свещеници, напомни Бенедикт ХVІ, „никога не трябва да забравяме, че единственото легитимно изкачване към свещенството не е успеха, а Кръста Христов”:

„Да си свещеник, означава да служиш и с примера на личния живот. Свещениците са администратори на средствата за спасение, на тайнствата и по-специално на Евхаристията и Покаянието. Ето защо, техният живот е белязан дълбоко от грижата за паството, отслужването на литургията, помощта към всички братя, предимно най-бедните и нуждаещите се”.

Накрая Бенедикт ХVІ се обърна и към богопосветените и миряните, които учат в римските Църковни Университети. Папата ги призова да „пребъдват” всекидневно в Господа, за да бъдат Негови вестители на Евангелието; да не преследват личните планове в живота, а планът, който Бог има за всеки един от нас, уподобявайки собствената воля с тази на Господ; да се подготвят да служат на Божия Народ посредством прилежно и сериозно учение.

svt/ rv