Защо ми е любовта когато виждам колко често е хаотична и болезнена

Всяка личност се стреми да обича и да бъде обичана. Това желание е така силно и дълбоко вкоренено в сърцето, че е невъзможно да го изтръгнем от там. Когато сме влюбени сякаш сме омагьосани. Любовта не само ни води към дълбоко хуманни приятелства и успешни бракове, но е вдъхновила и прекрасни творби на изкуството в поезията, музиката и живописта. Без любовта животът би бил несъмнено много беден. Нормално е обаче да станем и свидетели на любов , която се стопява между пръстите ни. Истина е в това, че нищо не наранява така дълбоко, както любовта. Всичко това обаче не може да я принизи. Ако се замислим върху любовта, въпросът ще изглежда по друг начин, а именно - как може да се обича за дълго и по такъв начин, че любовта да не свърши в хаос и нанасяне на рани. Затова, за да се увенчае с успех, любовта не бива да бъде обърквана с чувството. Любовта не означава да бъдем вечно влюбени. Влюбването трябва да се преобрази в любов, която приема другия такъв, какъвто е. Често се опитваме да наложим върху другия нашите виждания и желания и по-скоро обичаме изградената представа за другия, а не реалната личност. Не е лесно да обичаме другия такъв какъвто е. Това означава да се откажем от всички илюзии , които сме си изградили за него. Изисква също да се откажем от илюзията, че любовта е винаги прекрасно чувство. Често, тя се състои просто в доверието ни в другия. Означава да преминем отвъд понасянето. Означава да приемем неговата нормалност и тривиалност. Любовта не е вечно щастие. Няма любов без болка. В любовта се отварям към другия и по този начин ставам раним. Взаимната любов ни учи да познаваме раните получени в живота. Любовта може да ни нарани. Но любовта може също така да излекува тези рани.

Когато обаче любовта изважда на показ раните ни, често ни се струва, че другият иска да ни нарани. Тогава често го нараняваме на свой ред, сякаш го караме да ни плати. Така се ражда един порочен кръг от взаимни наранявания, който не задълбочава любовта, а я разрушават. Който поеме по пътя на любовта, трябва да знае, че това е път към истината по който откривам моята истина и тази на другите. Познаването на любовта може да бъде наистина болезнено. Любовта обаче е и възможност тези рани да бъдат излекувани. Ако приема себе си със собствените си рани и не обвинявам другия заради неговите, а го обичам точно такъв какъвто е, тогава любовта ще е в състояние да излекува, както моите, така и неговите рани.

По Анселм Грюн, Бистра Пищийска