Папският съвет за Справедливост и мир: международна финансова реформа в перспектива за Световна централна банка

Учредяване на световна обществена независима институция в икономическата област в служба на общото благо, справедливо таксуване на финансови трансфери, рекапитализиране на банките и с обществени фондове в името на една реална икономика: това са част от предложенията на Папския съвет за Справедливост и мир, публикувани днес в нота озаглавена „За реформа на международната финансова система в перспектива за обществена власт с универсална компетентност”.

Перспективите за Световна обществена власт в служба на общото благо
„Учредяването на Световна обществена власт в служба на общото благо” е „единствената цел, отговаряща на съвременните реалности”, се чете в документа на ватиканското ведомство, чието предложение е насочено към „имащите отговорност за света и към всички хора с добра воля”. Предложенията са „отговор в настоящата световна икономическа и финансова криза” в която изпъкват „егоистично поведение, колективна алчност и осигуряване на блага широк мащаб”. Документът подчертава, че „общото благо и бъдещето на човечеството са заложени на карта”: над един милиард са хората в света, които живеят с по-малко от един долар на ден, а увеличението на неравенството по света е огромно”. Всичко това „създава напрежение и внушителни миграционни процеси”. „Никой съзнателен човек не може да приеме развитието на някои страни за сметка на други”, продължава документа. Ако не бъде намерено разрешение на несправедливостите в света, „отрицателните ефекти от социалната, политическата и икономическата сфери ще станат причина за нарастването на враждебността и дори на насилието, дотам, за да минират основата на демократичните институции, дори и смятаните за най-солидни”.

Икономическият либерализъм без правила и контрол основна причина за кризата
Опасностите от либерализма „ясно и пророчески разобличава още Папа Павел VІ с енцикликата „Populorum progressio” (1967) ”, посочва документа, а след „банкрута на марксисткия колективизъм”, Йоан Павел ІІ предупреждава за опасността от „идолопоклонничество на пазара, който пренебрегва съществуванието на блага, които по своята натура не могат да бъдат определени като обикновена стока”. Папският съвет разобличава и „съществуването на монетарни и финансови пазари със спекулативен характер, които вредят на реалната икономика, особено на най-бедните страни”. „Световната икономика все повече е доминирана от утилитаризма и материализма и се характеризира с прекомерна експанзия на кредити и спекулативни действия, които са източник на криза на платежоспособността и на доверието”. Вследствие на този вид либерализъм, посочва ватиканската нота, кулминацията на този феномен е през 2008 с „краха на един от най-важните международни финансови институти в САЩ”.

Утилитаризма, индивидуализма и технокрацията сред разрушителните идеологии
Причина за кризата са също и други идеологии, имащи „разрушителен ефект”, се чете в документа на Папския съвет за Справедливост и мир. На първо място „утилитаризма и индивидуализма, според които личната полза води към благото на общността”. Но не винаги е така. Въпреки прогреса на световната икономика, справедливото разпределение на богатствата не е нараснала”, а дори в много случаи се е влошила. Именно затова е нужна солидарността. Друга причина за кризата е „идеологията на технокрацията”, продължава ватиканския документ, или „абсолютизацията на техниката, чийто плод е неспособността да се възприеме необяснимото с обикновената материя”. Освен това, идеологията на технокрацията „минимализира стойността на конкретния човешки избор в икономическо-финансовата система, свеждайки я до чисти променливи техники, като резултат от това е все по-голямата обедняване на жертвите на кризата в материален и морален план”.

Пазар в служба на човека: приоритет на етиката и политиката
„Основната причина за една криза – припомня документът – не е само от икономически и финансов характер, а преди всичко от морален”. За да функционира правилно, икономиката има нужда от етика. „В икономическата и финансовата област е нужно да бъде възвърнат приоритета на духа и етиката, а чрез тях и на политиката, главен отговарящ за общото благо”. Необходимо е да бъде запълнена пропастта между „етическото формиране и техническата подготовка”. Оттук и предложението за „подходящи мерки за таксуване на финансови трансфери, чрез справедливи дялове”, което ще допринесе за „учредяването на истински световен в резерв в подкрепа на засегнатите от кризата икономики, както и за „оздравяването на тяхната валутна и финансова система”. Също и предложението да „форми на рекапитализация на банките с обществени средства”, създавайки условия за подкрепа на „благородни действия с цел развитието на реалната икономика”.

Реформа на международната валутна система: към Световна централна банка
Ватиканският документ прави предположение и за „реформа на международната валутна система”, за да се даде нова форма на глобалния валутен контрол”. Става въпрос да се обсъдят „съществуващите системи за размяна и намирането на ефикасни методи за координация и контрол”, като в този процес трябва да бъдат обвързани новите големи икономики и развиващите се страни”. За това е достатъчно „минимална база от споделени правила”, за да се управлява глобалния финансов пазар, изпреварил реалната икономика, благодарение на „общото отменяне на контрол върху движенията на капитали” и „дерегулацията на банкови и финансови дейности”. Оттук се очертава нуждата и перспективата за един организъм с функции на своеобразна „Световна централна банка”, която да регулира финансовия поток и валутната размяна в тясна връзка с централните национални банки”.

Световна обществена власт за нови правила
Още Папа Ронкали в своята енциклика Pacem in terris (1963) говори за нуждата от „световна обществена власт”, а Бенедикт ХVІ подчертава, че „актуалната криза ни задължава към нови правила” и нуждата от учредяване на „световна политическа власт”, предвид „нарастващата взаимозависимост между държавите”. „Тази наднационална власт трябва да се изгради постепенно и има за цел „подпомагането на свободни и стабилни пазари, подчинени на една подходяща законова система”. „Става въпрос за такава планетарна власт, която не може да се налага със сила, а да бъде израз на свободен и споделен договор” и резултат на прогресивно нарастване на съзнанието и свободата, обвързвайки всички народи с техните различия”. От своя страна, правителствата не са задължени към „безусловно служение на Световната обществена власт”, а точно обратното – тя трябва да бъде в служба на другите страни –членки, „според принципа на субсудиарността”. То този начин се избягва опасността от „бюрократична изолация” и се създават необходимите условия за „действащи и ефикасни пазари, които не са защитавани от национални патерналистични политики, а насърчават разпределението на световните богатства, чрез нови форми на глобална финансова солидарност”.

Освободено въображение за бъдещето на новите поколения
Предложените реформи, обяснява ватиканската нота, изразяват желанието „да се даде смисъл на бъдещето на новите поколения. „Не трябва да се страхуваме да предлагаме нови неща, дори ако дестабилизират равновесието на съществуващите сили, които доминират над най-слабите”. Документът цитира думите на Папа Павел VІ, който подчертава „революционната сила на перспективното въображение”, което може да насочи хората към бъдещето. „Освобождавайки въображението, човек дава свобода на своето съществувание. Посредством колективното въображение може да се преобразят не само институции, а и стила на живот, който да осигури по-добро бъдеще за всички народи”.

От Вавилонската кула към Духа на Петдесятница
Участието в този процес за промяна, завършва ватиканската нота, е „същевременно социална и духовна мисия”. Означава „преминаване от Вавилон, където царува разделението или само външното единение, към Духа на Петдесятница, който очертава Божия промисъл за човечеството или единството в различията. Само съгласието, преминаващо отвъд разделения и конфликти, ще позволи на човечеството да бъде едно истинско семейство, за да види един нов свят, чрез учредяването на Световна обществена власт в служба на общото благо”.

dg/ rv