Божиите заповеди - пътните знаци в християнското ежедневие: неделна проповед от отец Венци Николов

ХХХ Неделя през годината

„Възлюби Господа, твоя Бог, и ближния си като сам себе си”
(Мат 22, 34-40)

Евангелието за ХХХ-та обикновена неделя през годината представя отново епизод в който фарисеите поставят Исус пред изпитание, питайки го „коя заповед е най-голяма в закона”. „Възлюби Господа , твоя Бог, с всичкото си сърце и с всичката си душа и с всичкия си разум”, отговаря Исус, като към това допълва: „Възлюби ближния като себе си”. Две заповеди на които се крепи целия Закон и Пророците, но които не са древно минало, а актуални ориентири и „пътни знаци” в ежедневния живот на всеки християнин. Евангелието коментира отец Венци Николов от манастира „Свети Максимилян Колбе” в гр. Раковски:

*********
Скъпи братя и сестри,
В нашето всекидневие често осъзнаваме необходимостта от приемане на някои забрани и упътвания. Десетте заповеди на Бога за всички вярващи са пътни знаци, показващи как да живеем. Не поставяй нищо над Бог, почитай Създателя, почивай и използвай поканата за участие в Евхаристията, почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не пожелавай, са основните напътствия според които искаме да живеем.

Въпреки това, понякога ние сме изправени пред една дилема: да отида на църква или да се интересувам от един пиян, лежащ в снега; каква да кажем когато някой при самозащита убива нападателя; как да оценим ситуацията, когато едно дете краде, понеже родителите не се интересуват от основните му нужди; да се каже истината за някой, който очевидно иска лошо да я използва, или не? В такива ситуации ние виждаме, че заповедите не са достатъчни. Подобни дилеми имат всички онези, които се опитват да живеят с духа на Евангелието. В действителност не се ли случва така, че концентрирайки се върху спазването на заповедите, забравяме за правенето на добро? Когато дойде Христос, няма ли да ни обвини, че сме пренебрегвали твърде много доброто в живота ни?
В неделното Евангелие Исус ни учи, че основното право на един християнин е заповедта да обича Бога и ближния. Това е източникът на всички останали заповеди, а също така определя посоката при съмнение. Другите принципи са важни дотолкова, доколкото помагат за реализирането на тази най-важна заповед.

„Възлюби Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си разум. Това е първата и най-голямата заповед”, ни учи Исус в Евангелието. Не е достатъчно удобното убеждение, че нямаме нищо тежащо на съвестта ни, относно първите три заповеди. В действителност ние често не забелязваме, че на първо място в живота си сме поставили не Бог, а себе си и собствените работи. Ако беше иначе, нямаше да се надяваме толкова много на нашите доходи, кариера и власт. Ако наистина Го обичахме повече от всичко, нямаше да използваме кръста като таран, за да нокаутираме с него онези, които са далеч от Бог. Ако ние спазвахме Закона Му, не бихме ходили в неделя по супермаркетите и магазините.

„Възлюби ближния си както себе си” е втората най-важна заповед. Не е достатъчно само повърхностно да се избягва греха: Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не свидетелствай лъжливо. Колко често не забелязваме собствената си изневяра към Бог? Колко често нараняваме другите или ненужно повтаряме чути лоши мнения за тях? Колко християни, католици, вземат подкупи, извършват измами и се движат в градския транспорт без билет? Тук става дума за нещо повече. Да обичаш ближния си означава да разбереш неговите нужди, мизерия, несправедливост и самота. Да обичаш ближния си, означава да се грижиш за справедливостта и общото благо, а не да виждаш само собственото си аз. Първото четиво от неделната литургия ни припомня, че специално внимание трябва да се обърне на вдовиците, сираците и бедните.

Скъпи братя и сестри, Свети Августин, вземайки отношение по този проблем, казва, че ако някое предупреждение възниква от любов, човек прави добро. Но ако липсата на предупреждение също възникне от любов, такова отношение е също добро. Така че - както обобщава Светеца – „Обичай и прави каквото искаш”. Нека любовта към Бог и ближния бъде винаги на първо място в нашия живот. Нека никога религиозния формализъм да не унищожи нашия плам. Амин.
отец Венци Николов