Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: Божията милост е вечна звезда на надеждата

Както в историята Бог ни освободи от „мрачния период на нацистките и комунистически гонения”, така Той е и „звезда на надеждата” в историята на спасението на всеки един от нас. Затова трябва винаги да помним нещата, които Той е направил в нашия живот и ако днес сме в тъмната нощ, утре Той ще ни освободи, защото Неговата милост е вечна, а Божията доброта се превръща в надежда”. Това е поучението което може да извлечем от Псалм 136 (135) на който Бенедикт ХVІ посвети своята катехистична беседа по време на днешната генерална аудиенция. Тя се проведе на площад Свети Петър в присъствието на повече от 30 хиляди вярващи и поклонници от цял свят.

Псалм 136, познат като „големия хвалебствен химн” (евр. Hillel - хвалебствие), представя „най-важните етапи от историята на спасението, достигайки до пасхалната тайна в която спасителното действие на Бог достига до своята кулминация”. Водещата линия на Псалма, посочи Бенедикт ХVІ, е споменът за Божието милосърдие, който израелския народ съхранява въпреки мрачните периоди и терзанието, защото „Господнята милост е вечна”:

„Това важи също и за нас. Споменът се превръща в сила на надеждата, която ни казва: Бог съществува, Бог е добър, Негова милост е вечна. По този начин, дори и в мрачните моменти, споменът ни отваря пътя към бъдещето; той е светлина, звездата, която ни води”.

Добротата на Господ се проявява в историята на Църквата, дори когато изглежда, че са пропити от мрака:

„Това е история, един спомен за Божията милост, който ни уверява в неговата доброта: Неговата любов е вечна. През две хиляди години от историята на Църквата, добротата на Господ винаги е присъстваща. След тъмният период на нацистките и комунистическите гонения, Бог ни освободи, показа ни че е добър, че има сила, че неговата милост е вечна”.

Божията милост винаги озарява, както човешката история, така и личния път към спасението на всеки един от нас, посочи Папата:

„Както в колективната история, така и в личната история, споменът за Божията доброта ни помага и се превръща в звезда на надеждата. По този начин всеки един от нас има своята лична история на спасението, която е безценна. Затова, за да имаме вяра, трябва винаги да помним великите неща, които Бог е сторим в нашия живот. Неговата милост е вечна и ако днес се намирам в тъмната нощ, утре Той ще ме освободи, защото милостта Му е вечна!”.

Бенедикт ХVІ отбеляза, че обединяващия елемент на Псалма е вечната Божия любов, която се изразява в предаността, милосърдието, благодатта, нежността. Първата проява на тази любов, която намираме в Псалма, посочи Папата, е Сътворението:

„Сътворения свят не е само сцена в която се помества спасителното действие на Бог, а е началото на това изключително действие”. Още от самото начало, Господ се показва с цялата си доброта и красота, откривайки ни волята за добро от която извира всяко друго спасително действие”.

Псалмът, посочи Светият Отец, разказва и за голямото извеждане на народа на Израил, за освобождението от египетското робство и преминаването през Червено Море:

„Силата на Господ побеждава опасността от природните сили, но също от военните сили: морето, което изглеждаше пречка по пътя на Божия народ, се разтваря на две и позволява на Израил да премине по сушата, след което се затваря отново, потапяйки египетските войници”.

Едно от предимствата на Бог еда „дарява”, каза Папата. Чрез „великите чудеса” на Бог, посочени в Псалма, се достига до момента на последния дар от Бог - земята:

„В честването на вечната Божия любов, се чества и спомена за дара на земята: дар, който народа трябва да приеме без никога да си го присвои, а приемайки го с благодарност и признателност”.

Въпреки, че човек забравя лесно, Бог остава верен, посочи Папата. Неговата памет е „безценното ковчеже”, което съдържа онази любов, възпята в Пслама. Бог, който сътвори небето и земята и големите небесни светлини, завърши Бенедикт ХVІ, е Бог, който „изпълва вселената със свята доброта, грижейки се за живота и дарявайки насъщния хляб”: хлябът на живота, Евхаристията, която ни придружава по пътя на нашия живот на вярващи, „и ни кара предвкусим радостта от небесната трапеза”.

При поздравите на различни езици, на словашки, Бенедикт ХVІ припомни че идната неделя, 23 октомври ще бъде отбелязан Световния ден на мисиите. „Той е призив да подновим нашето сътрудничество с мисионерските дейности на Църквата”. При поздравите към болните, младоженците и младежите, Папата се спря на личността на Свети Лука евангелист, чиято памет Църквата чества на 18 октомври: „Нека неговата любов към Христос да подкрепя вас болните, за да приемете страданието единени с божествения Учител; да насърчава вас младоженците, да живеете пълнотата на Тайнството на Брака; и да породи във вас скъпи младежи, едно все по-убедително приемане на Словото на спасението, за да го свидетелствате с радост на вашите връстници”.

svt/ rv