Вярата в ежедневието: Защо религията забранява толкова много неща, които са приятни

Религията има за цел да посочи на човек пътищата към дълготрайното щастие. Изходната й точка е убеждението, че човек може да постигне щастието само, ако живее според собствената си същност и в хармония с Бог. Някои хора се стремят към бързо удоволствие, но много от нещата, които са приятни в краткосрочен план, в една по-дългосрочна перспектива могат да унищожат радостта и забавлението. Стремежът винаги да търсим начини да се забавляваме и намирамe развлечения може също така да стане потискащ.

Развлечението и забавлението са нещо различно от радостта. Радостта отваря сърцето на човек и му действа добре. Развлечението разсейва и поради тази причина няма терапевтична функция в дългосрочен план. Тогава трябва да се запитаме по какъв начин човек може да открие истинната радост? Това е и основното търсене на много религии.

Разбира се, във всяка религия има групировки, които виждат в удоволствието и сексуалността нещо отрицателно. Тази нагласа обаче, не отговаря по никакъв начин на еврейската и християнска духовност. Старият Завет възпява удоволствието, присъщо на дарa, който Бог прави на мъжа и жената да станат eдна плът. Ранната Църква приема тази духовност, която оценява удоволствието по достойнство, но понякога, под влиянието на някои твърде манихейски виждания, враждебни на тялото, вярната християнска визия бива замъглена. Важно е да се възобнови позитивната визия за удоволствието, за радостта и щастието, която ни предлага Библията. Библията знае, че нашата връзка с удоволствието и сексуалността е крехка. Сексуалността може да плени, но може и да нарани човек. Днес хората страдат не защото Църквата е против сексуалността, а защото дори и в духовността изпитват дълбоки рани. Поради това, задълбочената духовност се стреми да представи животa такъв, какъвто е. Не се опитва да сложи страданието в центъра, но и не иска да го разглежда като незначително. В действителност, само ако вземем предвид нашето силно желание за удоволствие и щастие, на фона на често така крехкото ни съществуване, ще открием пътя към истинското щастие, без да затваряме очите си пред това, което го заплашва.

Християнството говори за онази неразрушима радост, която дори беда не може да разсее. Свети Йоан Златоуст, един от отците на Църквата от 4 век, запитва в една от проповедите си дали е възможна постоянната радост. Той изрежда много неща, които биха могли да възпрепятстват радостта ни, като например загубата на някой, който значи много за нас, загубата на достойнството или на здравето. След това, ни посочва пътя към трайното щастие: “Който се радва в Господа, пo никакъв начин не може да бъде лишен от нея. Всичко останало в което намираме радост е непостоянно, мимолетно, склонно към промяна”.

Във всяка религия мъдреците, разсъждаващи върху живота, посочват пътя, който води живота към един щастлив край. Сред тях съществува общото съгласие, че между аскетизма и щастието няма противопоставяне. Не бива да се отказваме от нещо, защото религията или някакъв друг закон не ни го позволяват, но защото желаем да постигнем дълготрайното щастие. Хилдегард от Бинген, говорейки веднъж за дисциплината, казва, че е изкуство да успееш винаги да изпитваш удоволствие. Ако изядем парче торта ще изпитаме удоволствие. Ако излапаме пет, това няма да е свързано вече удоволствието, а по-скоро с нечистата съвест и разочарованието от това, че не сме успели да се контролираме, и със съзнанието, че ще имаме проблеми със стомахa.

Вярата и разумът трябва да останат здраво свързани. Това не важи само за интелектуалното развитие на религията, но за обичайните практики в живота и за следването на морала. В историята на християнството са се случили неща за които се е твърдяло че са извършени в името на религията, но които в действителност са произлезли от недоволни и разочаровани сърца, затова разумът винаги е необходим, за да отсъди правилно, дали намеренията в действителност са насочени към осъществяването на дълготрайното човешко щастие, или пък са осъществени поради завист към това щастие.

Щастието, което ми дарява друг или щастието, което изпитвам от един преуспял живот, онова, което получавам от съзерцанието на красотата в изкуството или творението, всичко това винаги има една по-широка перспектива. С всичко това Бог ме дарява. Във всяко щастие се крие обещанието за неговата неразрушимост и вечност. И само тогава, когато изпитваме щастието в светлината на това обещание, бихме могли да се наслаждаваме на всяко нещо без страха, че ще ни бъде отнето. Повърхностното щастие ще премине, но обещанието, което е дошло с него, няма да отмине. То ще получи отговор. И това е една о причините да бъдем благодарни още сега.

По Анселм Грюн, Бистра Пищийска