Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Бог винаги присъства в нашия живот

Нашата история, дори и да е белязана от „скръб, несигурност и кризисни моменти” е „история на спасението”, защото „Бог винаги присъства в човешката история и живот”. Това бе основният акцент в поучителната беседа на Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция, която посвети на Псалм 125 (126), с който продължи цикъла за молитвата.

„Бог извършва чудеса в човешката история”: тази е увереността, която Псалм 125 (126) възпява от хиляди години, посочи Папата, като предложи един съвременен прочит: стиховете на Псалма, разказващ за еврейският народ, който се завръща от вавилонското заточение, описват променящите се чувства на израелците към Бог:

„Народът на завета, разпръснат сред езичниците, болезнено се пита за един Бог, който изглежда сякаш го е изоставил. Затова, края на заточението и завръщането в родината са изживени като едно чудотворно завръщане на вярата, доверието и общението с Бог; това е едно „възстановяване на съдбата”, което предполага също обръщането на сърцето, прошката и намереното приятелство с Бог”.

Страхът и радостта, посочи Папата, намират отговор в сигурността на божествената намеса, която често приема "неочаквани форми, преминаващи отвъд човешките представи”:

„Бог извършва чудеса в човешката история. Дарявайки ни спасението, Той се открива на всички, като властен и милосърден Господ, като прибежище за угнетения, който не забравя вика на бедните, обичащ справедливостта и правото и с чията любов е изпълнена земята”.

Тази увереност в божественото действие е насочено към доброто за човечеството и трябва да отвори очите и разшири сърцето, преди всичко на християните. „В нашата молитва – посочи Папата – трябва да гледаме по-често на това как Господ ни е закрилял, водил и помагал в събитията на нашия живот и да го хвалим за онова, което е направил и продължава да прави за нас”:

„Трябва да сме по-внимателни към добрите неща, които Бог ни дарява. Ние винаги обръщаме внимание на проблемите, трудностите и почти не желаем да доловим, че съществуват и красиви неща от Господ. Това внимание, прерастващо в благодарност, е много важно за нас, защото ни кара да помним доброто, което ни помага в мрачните моменти”.

Втората част на Псалма, продължи Бенедикт ХVІ, изглежда привидно противоречаща: съдбата, която Израил възпява в първите стихове като „възстановена”, сега изглежда сякаш псалмопевеца я проси от Бог. Спасението е описано чрез образа на сеитбата, където се хвърля на земята „онова, което един ден може да се превърне в хляб”, каза Папата, но без да се знае дали реколтата ще даде изобилен плод:

„Хвърлянето на семето е жест на доверие и надежда; необходим е човешкия труд, но в последствие се навлиза в едно безсилно очакване, осъзнавайки че добрата реколта зависи от множество определящи фактори и че опасността от провал се крие винаги зад ъгъла (…) Това е скритата тайна на живота, изумителните „велики неща” на спасението, което Господ извършва в човешката история и чиято тайна хората не познават”.

Това сходство в Псалма, завърши Бенедикт ХVІ, намира своето обяснение в тайната на смъртта и възкресението на Исус. Вярващият, който преминава „през мрака на сеитбата” е като пшеничното зрънце, което „умира, за да даде изобилен плод”:

„Нашата история, дори много често белязана от болка, несигурност и кризисни моменти е една история на спасението и „възстановяване на съдбите” (…) Трябва да се научим на това дори и в тъмните нощи; не трябва да забравяме, че светлината съществува (…) Важно е никога да не забравяме за присъствието на Бог в нашия живот”.

При поздравите на различни езици, Папата се обърна към студентите в Папския Колеж „Свети Павел” в Рим и към представителите на „Легиона на Мария”, които призова „под майчиния поглед на Дева Мария да свидетелстват християнските ценности в различните сфери на обществото”. Накрая Бенедикт ХVІ се обърна и към участниците в националната Конференция на Общественото здравеопазване:

„Нека вашата важна дейност в служба на човешката личност да донесе изобилни плодове и укрепва познанието за сакралността на живота, като ангажира гражданите да защитават и зачитат това първостепенно благо”.

svt/ rv